Майкъл Ридпат - Борсови игри

Тя ме изгледа и се разсмя.

— Отвратително, нали? Направо не знам защо го правим. Макар че винаги ще има хора, които търсят само повод да се налеят в събота сутринта. Но няма къде да мърдам. Как успя да се наканиш?

До този момент не я бях виждал да се смее. Смехът й беше радостен и искрен и изобщо не приличаше на пиянския кикот около нас. Помислих, че едва ли ще е разумно да я посвещавам в подробностите на молбата на Роб, и вместо това казах:

— Нали знаеш колко настойчив е Кеш.

— Знам — усмихна се тя. — Нали по цял ден работя с него.

— Сигурно е голям майтап — казах аз.

Кати направи гримаса и после ми се усмихна над ръба на чашата си с шампанско.

— Няма да коментирам.

— И така, кой е този американски клиент, с който Кеш поддържа „специални взаимоотношения“? Да не е онази спестовно-кредитна банка в Аризона, която купи еврооблигации за петдесет милиона долара от шведския заем?

Усмивката на Кати се стопи. Бях престъпил невидимата граница.

— Сега наистина не мога да коментирам. — Властната дилърка отново се бе появила. — Не мога да обсъждам един клиент пред друг.

Кеш здравата я беше подковал. Любопитството ми щеше да остане незадоволено.

Смирено се опитах да потърся по-неутрални теми за разговор, но внезапно някой ме дръпна за лакътя. Беше Роб.

— Здравей, Пол — каза той. После погледна Кати. — Здравей.

— Здрасти — отвърна тя студено.

— Как си?

— Добре.

— Защо не се обаждаш, когато те търся по телефона?

— О, не знаех, че си звънял — отвърна тя.

— Снощи ти звънях четири пъти, а предната вечер — шест. Разговарях със съквартирантката ти. Не може да не ти е предала. Не получи ли цветята ми с бележката?

— Ами, тя е доста разсеяна — изрече Кати и се огледа отчаяно.

— Е, добре, както и да е. Какво ще правиш довечера? Защо не хапнем някъде?

Кати зърна някого в другия край на палатката и заяви:

— Съжалявам много, но видях клиент, с когото имам много важен разговор.

И забърза натам.

— Знаеш ли, имам чувството, че ме избягва — изрече Роб озадачено.

Не успях да сдържа усмивката си.

— Наистина ли мислиш така?

— Но ти не разбираш. И аз не мога да разбера. Тя е чудесна жена. Три пъти сме излизали заедно. Тя не е като другите момичета, които познавам. Има някакво много особено чувство между нас. Сигурен съм.

— Не си й правил предложение, нали? — Това беше най-честата причина за бягството на приятелките му, но аз си помислих, че предложение за женитба на третата среща би било нещо прекалено прибързано, дори и за Роб.

— Е, не сме стигнали още дотам — отвърна той. Можех да се закълна обаче, че от своя страна Роб беше стигнал до края. — Но много точно й обясних какво е тя за мен.

— Роб, казвал съм ти го и преди, карай малко по-полека — казах аз раздразнено. — Това е третото момиче, което прогонваш по този начин.

— Четвъртото — каза Роб.

Обикновено успявах да го успокоя. Но изминалата седмица не беше от най-приятните в живота ми, времето беше отвратително и нямах желание да остана дори още четвърт час.

Знаех, че Кеш няма да бърза особено да се прибира, а и едва ли бих имал сили да изтърпя поредната му порция доброжелателство на връщане. Измъкнах се от палатката, хванах един автобус до гарата и после влака за Лондон. Погледът ми се плъзгаше по залятата от дъжд равнина на Темза, а пред очите ми беше Кати. За миг само ми се бе сторило, че в палатката я бях зърнал в почти човешки облик, и това, на което бях станал свидетел, ми беше харесало. Може би в края на краищата Роб не беше толкова слабоумен.

За пазара на еврооблигации август обикновено е мъртъв сезон. За това има много причини. В Западна Европа всички са в отпуск, дори и бюрократите, които работят в правителствените агенции, емитиращи еврооблигации. Летните жеги в Бахрейн и Джеда притъпяват дори и най-закоравелите арабски инстинкти към хазарта и повечето тамошни богаташи хващат самолета до Лондон, Париж и Монте Карло, за да залагат чипове вместо облигации.

Разбира се, много от борсовите посредници и търговците на ценни книжа в Лондон са несемейни или най-малкото все още нямат деца. Най-противното нещо на света за тях през август е да се съберат с пищящите семейства на плажа. Съществува едно неписано правило — да не се нарушава равновесието на пазара през този месец, за да не се налага след това месеци наред да си блъскаме главата, докато нещата влязат в релси. Пазарът се регулира сам и всеки си крои планове с какво ще се занимава през първата седмица на септември.