Майкъл Ридпат - Борсови игри

След малко обаче ефектът на ендорфините отшумя и пръстът ми отново запулсира. Внимателно развих превръзката и огледах раната. Беше дълбока, но тъй като ножът беше много остър, разрезът бе много тънък и вече бе започнал да зараства. Влязох в банята, преди да ме е пипнала настинката, потопих се във ваната и се отпуснах.

Телефонът иззвъня. Изругах полугласно, но не се помръднах. Телефонът обаче не искаше да спре. Неохотно се надигнах от ваната и зашляпах към спалнята.

— Да?

— Казах ти да не ми се пречкаш из краката. — Капките гореща вода по тялото ми в миг се превърнаха в ледени кристалчета. Безизразният глас принадлежеше на Джо Финли.

Трескаво затърсих нужните ми думи. Той имаше право. Беше ме предупредил да не се намесвам. И защо го бях направил, за бога?

— Откъде взе номера ми? — Успях да измисля само това.

— А ти откъде взе моя?

Добър въпрос. Кеш едва ли би отказал да му го даде, още повече след като ми беше дал неговия. И в такъв случай той най-вероятно беше взел и адреса ми. Кожата ми в миг се вледени. Вдигнах хавлията от леглото и се наметнах.

— Казах ти да не ми се бъркаш — повтори Джо. — За последните двайсет и четири часа на главата ми се изсипаха две купчини полицаи. Първо ми се изтърси някаква полицейска курва, която взе да ми задава въпроси за взаимоотношенията ми със Сали. Остана с пръст в устата, разбира се. Сали няма да посмее да гъкне. Защото много добре знае какво ще я сполети. — Заплашителните му думи се редяха в отегчена монотонност. — После пък ми се изтърси някакъв педераст детектив, който взе да ми задава въпроси за оная курва, дето пукна. Е, и той не стигна доникъде. Но това вече ми вдигна кръвното. Страшно много ми вдигна кръвното. Голям късметлия си, че пръстът ти остана на теб. Но следващия път ще загубиш нещо доста по-едро от пръст, ако продължиш да ми се бъркаш. Разбираш ме, нали?

Изпитах истински страх. Защо се бяха набъркал в тая история с него? Защото мислех, че той е убил Деби, ето защо, отговорих си сам. Е, след като от полицията вече го бяха посетили, значи можех да оставя всичко в ръцете им.

— Разбирам те — казах аз.

Гласът на Джо се понижи с една октава, но това само усили заплахата в думите му.

— Слушай ме добре, Мъри, не искам повече да чувам нищо за оная курва. И ако те хвана още веднъж да се навърташ около жена ми или да говориш с когото и да било за нея, ще те убия.

Бях уплашен, но проклет да бъдех, ако му дадях да го разбере. Твърдо реших да не му позволявам да ме сплаши.

— Отнасяш ли се както трябва към нея, никой няма да те притеснява — казах аз. — Заплахите ти няма да помогнат. — И затворих.

Избърсах се и позвъних на Пауел на домашния номер, който ми беше дал. Бях любопитен да узная какво беше казал Джо за Деби.

— Пауел слуша. — Гласът му прозвуча грубо и раздразнено.

— Обажда се Пол Мъри.

— Слушам ви, мистър Мъри.

— Току-що ми се обади Джо Финли. Каза, че сте разговаряли с него.

— Да, така е. Днес го разпитвахме.

— Какво стана?

— Нищо. Той твърди, че взел такси с двама души, с които бил пил непрекъснато до момента, в който си били тръгнали от корабчето. И двамата потвърдиха думите му. Никой от тях не каза да са виждали Деби, след като са се разделили с вас.

— Това не е вярно. Открихте ли шофьора на таксито? — запротестирах аз.

Пауел шумно въздъхна.

— Не, мистър Мъри, не сме го открили. Това е невъзможно, без да вдигнем голям шум по медиите. Мисля, че можем да отпишем Финли, освен ако не мислите, че и тримата са извършителите.

— Не можете да направите това! Видяхте го, нали? Сигурен съм, че той я е убил. Проверихте ли какви са били взаимоотношенията му с нея?

— Разговаряхме с Фелисити Уилсън. Очевидно е, че този Финли е мръсен тип, но за съжаление отсъстват каквито и да било доказателства, уличаващи го в убийството на Деби Чейтър. Всъщност няма никакви доказателства, че тя е била убита. А ако е била, то вие сте последният човек, видял я жива.

— Предполагам, не мислите, че аз съм я убил, нали?

— Не, мистър Мъри, не мисля, че вие сте я убили — изрече Пауел със зле потискано нетърпение. — Моето лично мнение е, че тя се е самоубила, макар и за това да няма доказателства. Разследването на причините за смъртта й ще се проведе утре и няма да се изненадам, ако съдът върне случая като недоказан. Не обичат да класифицират случаите като самоубийства, освен ако нямат сигурни доказателства, защото това причинява излишна мъка на близките на жертвата. А сега, благодаря ви за помощта, която ми оказахте при разследването на този случай, мистър Мъри, и ви желая лека нощ.