Майкъл Ридпат - Борсови игри

Дени слушаше с неотслабващо внимание.

— Има ли Пайпър криминално досие? — запитах аз.

— Доколкото на мен ми е известно, не — отвърна Дени.

— Можете ли да ми разкажете нещо за случая с Пайпър, върху който сте работили двамата с Деби? — запитах аз.

Дени замълча за момент, размишлявайки.

— Малко ми е трудно. Пайпър беше мой клиент. Не бих искал да навреждам на репутацията му или да разкривам която и да е от частните му сделки.

— Но вие трябва да ми помогнете — изрекох аз твърдо. — Сега не му е времето за юридически тънкости.

— Законът трябва да се уважава по всяко време, млади човече — изрече поучително Дени. Но след миг се усмихна. — Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна. По-голямата част от случая получи широка обществена огласка. Няма да скрия почти нищо от вас.

— Ъруин Пайпър беше закупил едно голямо имение в Съри, казваше се Блейдънъм Хол, съвместно с партньор — застроител на поземлени участъци. Преобразиха къщата и я кръстиха „Клиника Блейдънъм Хол“. На външен вид представляваше скъпо болнично заведение за бизнесмениджъри от висшия ешелон. Пациентите никога не надхвърляха дузина. Представете си здравословна ферма, осигуряваща отдих и релаксация на пренапрегнати бизнесмени. Излишно е да споменавам, че беше много скъпа. Разбира се, като болнично заведение, то беше надеждно изолирано от външния свят.

— Е, след година или две полицията направи хайка на имението и арестува мениджъра и голям брой от женския състав. Впоследствие клиентът ми и партньорът му бяха обвинени в съдържание на публичен дом. По време на съдебния процес обаче това обвинение не беше доказано. Случаят се оказа смесица от взаимно противоречащи си твърдения и недопустими доказателства.

— Благодарение на вашите усилия — прекъснах го аз.

Дени се усмихна.

— Е, ние тук нямаме навик да кривим закона, така че препоръчах случая на фирма, която беше известна с това. Но реших, че ще е най-добре да следя внимателно развоя на случая, и успях да се натъкна на няколко доста смущаващи противоречия, които обвинението бе пропуснало да забележи. Трябва да призная обаче, че някои от тях първа забеляза Деби.

— И Пайпър беше освободен?

— Да, оправдаха го — отвърна Дени. — Продаде имението. Мисля, че сега е хотел. И то много добър.

— А полицията оказа ли се права? Беше ли това публичен дом?

Дени се поколеба.

— Доказателствата, дадени от полицията, го твърдяха, но не бяха приети от съда.

— Значи е било публичен дом — заключих аз. — Знаеше ли Пайпър какво е ставало там?

— Той прекарваше много малко време в Англия. Ако съдът беше доказал, че е било публичен дом, аз щях да докажа, че клиентът ми не е знаел нищо.

Това ме смути. Гъвкавостта на Дени ме принуди да му задам въпроса директно.

— Мошеник ли е Пайпър?

— След всичко, което научих през време на този процес, никога повече не бих се ангажирал с него като мой клиент — отговори Дени. Това беше най-недвусмисленото му твърдение до този момент.

— Ако информацията за този процес беше представена на комисията по хазарта в Невада, щеше ли Пайпър да загуби лиценза си? — попитах аз.

Дени събра връхчетата на пръстите си и се потупа по брадичката.

— Трудно е да се каже. Имам съвсем бегла представа за законодателството на щата Невада. Пайпър излезе оправдан от делото, така че не би могъл автоматически да бъде лишен от лиценза. Всичко щеше да зависи от това до каква степен е бил дискредитиран този човек според комисията и как биха интерпретирали случая нейните членове. Очевидно е обаче, че това не би подпомогнало кандидата.

Изправих се.

— Благодаря ви, мистър Дени. Бяхте много отзивчив.

— О, няма защо. За мен беше удоволствие.

Стиснахме си ръцете и аз тръгнах към вратата.

Преди обаче да стигна до нея, Дени се обади съвсем приятелски:

— Пол, щях да забравя.

Обърнах се.

— Не знам какво имаше предвид, когато каза, че този случай може да има връзка със смъртта на Деби — продължи той. — Но аз имам представа как действа Пайпър. Той е много опасен, колкото и благодушен да изглежда. Аз обичах Деби. И страшно ми е мъчно, че тя почина. Имаш ли нужда от помощ, обади ми се.

— Благодаря ти — казах аз.

— И се пази — изрече той на изпроводяк.

Вечерта валеше, но това не ме спря да си направя кроса. В топлата августовска вечер дъждът ме охлаждаше, просмуквайки се през фланелката и гащетата ми. Прибрах се прогизнал целият и уморен, но освежен.