Майкъл Ридпат - Борсови игри

Обикновено тая схема на почивка ме дразнеше. Този път обаче ми се беше събрало много и за пръв път се зарадвах на покоя, който ми осигуряваше август.

Съзнанието ми най-вече беше заето с Деби. И с Джо.

За мен беше повече от очевидно, че Джо е проследил онази вечер Деби и после я е хвърлил в реката. Нали го видях — за него убийството не представляваше проблем. Но защо го беше направил? Дори човек като него не можеше току-така да обикаля Лондон и да убива старите си приятелки само защото му е скимнало. Явно е имал някакъв мотив. Какъв можеше да е той?

А и случаят с таксито, което бил хванал заедно с двамата си приятели точно след като го бях видял да излиза от корабчето. Имаше голяма вероятност приятелите му да му осигуряват фалшиво алиби, но полицията смяташе, че казват истината. Ако полицаите бяха прави, тогава как беше загинала Деби?

Не вярвах, че просто е паднала в реката. Не можех и да приема, че се е самоубила. Не можех да го повярвам за нищо на света. Кой друг би могъл да иска смъртта й?

Докато си блъсках главата над проблема, мислите ми неусетно се насочиха към Пайпър. Очевидно фактът, че Деби познаваше случая с Блейдънъм Хол, го притесняваше много. Нямаше вид на много почтен гражданин. Загубеше ли лиценза си от Комисията по хазарта, трябваше да каже сбогом на плановете си за „Таити“. В най-добрия случай можеше да се опита да го продаде, но едва ли щеше да покрие всичките си разходи по него. Още един смъртен враг.

После идваше и разследването с покачването на цената на акциите на „Джипсъм“. Имаше ли и това връзка със смъртта й?

Информацията ми беше все още недостатъчна.

Разрових купчината проспекти върху бюрото си за информационния меморандум за „Таити“. Преди обаче да го открия, се натъкнах на този за „Тремънт Капитал“. Измъкнах го от купчината. Беше тънък и наглед съвсем безобиден. Никакви фирмени знаци, никакви илюстрации. Зачетох го много внимателно.

„Тремънт Капитал“ беше инвестиционна шел-компания 32 32 Шел-компания (Shell company) — компания, поглъщана от друга с цел продажба на активите й; обикновено се прави, за да се придобие някакво специално предимство, когато се търсят ценни книжа от ежедневния списък, допускан до предлагане на Лондонската фондова борса. Съществуват обаче много фондови борси, които забраняват подобна практика. със седалище в Нидерландските Антили, които редица богати личности използваха, за да избягват плащането на данъци. Компанията инвестираше в ценни книжа, за които обаче не се упоменаваха никакви подробности. Беше емитирала частни облигации на стойност 40 милиона долара посредством „Блуумфийлд Уайс“. „Де Джонг“ бяха закупили двайсет милиона от тях. Това, което правеше привлекателна инвестицията в облигациите на такава мижава задморска компания, беше гаранцията на японската банка „Хоншу“. Тя беше една от най-големите банки в Япония и притежаваше най-висшия клас ААА, присъден й от агенциите за кредитна информация. Инвеститорите нямаше какво да се ровят из подробностите за сделката, като например в какво инвестира „Тремънт Капитал“, защото гаранцията на японската банка беше желязна.

Но Деби се бе тревожила именно за подробностите.

Прочетох още веднъж проспекта много внимателно. Гъмжеше от скучна юридическа терминология, но нямаше нищо различаващо се съществено от това, което бях срещал до този момент. Едноличният собственик на акциите на шел-компанията беше регистриран като Акционерно дружество „Тремънт Капитал“. Това не ми говореше нищо и предположих, че при законите за търговска тайна на Нидерландските Антили едва ли щях да науча нещо повече за структурата на собствениците от това, което предлагаше проспектът.

Дотук нищо необичайно. Все още.

И тогава забелязах един телефонен номер, написан с молив в полето под раздела, озаглавен „Описание на гаранта“. Телефонният код ми беше познат. Токио. Явно беше номерът на „Хоншу Банк“. Погледнах часовника. В Токио вече беше късно, но с малко късмет можех да хвана някой служител. Набрах номера, без да имам ясната представа какво точно ме интересува.

След няколко неуспешни опита накрая ме свързаха с човек, който говореше английски.

— Хаката слуша.

— Добър ден, мистър Хаката. Обажда се Пол Мъри от „Де Джонг и Ко“, Лондон. Имам нужда от помощта ви. Правя проучване за една частна сделка, която вие гарантирате за „Тремънт Капитал“.

— Съжалявам много — отвърна мистър Хаката.

Проклятие. Винаги, когато имаш някаква спешна работа, попадаш на някой мрачен тип.