Майкъл Ридпат - Борсови игри

Карах към къщи, обзет от онова проклето настроение, което винаги ме обхващаше на връщане от мама, заради несправедливостта, която ни налагат животът и смъртта.

В понеделник сутринта седях на бюрото си. Влезе Роб, ухилен до уши. Добре познавах тази физиономия. Отново беше влюбен и нещата вървяха добре.

— Кажи какво стана?

Той нямаше търпение да ми разкаже.

— Е, вчера позвъних на Кати и я убедих да излезе с мен. Как ли не го извърташе, но аз бях стоманен. Накрая се предаде и отидохме да гледаме един филм. Каза ми, че искала да го види от години. Някаква френска дивотия на Трюфо. Едвам я изтраях, но тя беше като омагьосана. После отидохме да вечеряме и разговаряхме много. Тя, изглежда, наистина ме разбира така, както никое момиче преди нея.

„Или поне по-добре от Клер преди месец и Софи преди три месеца“ — помислих си малко жестоко. Роб изпадаше в опиянение, когато изливаше душата си пред момичетата. Но най-интересното беше, че и те често изпадаха в подобно състояние. Все пак сериозно се съмнявах, че методиката на Роб може да има някакъв ефект върху Кати, и запитах:

— Та какво стана?

— Нищо — усмихна се Роб. — Тя е чудесно момиче. Не е от ония, които ти се хвърлят на врата още от първата среща. Но се уговорихме да се видим в събота. Ще се повозим на яхта.

— Късмет — казах аз. Това явно нямаше да се различава от предишните му истории. Изграждаше си пиедестал, на който да постави любимата си. Трябваше да му се признае обаче упоритостта. Роб беше способен да размекне и най-коравото женско сърце.

Светлинният индикатор на телефона пред мен замига. Беше Кеш.

— Имам две неща за уточняване — започна той. — Първо, идваш ли на конференцията ни?

— Да, с удоволствие. Благодаря ти много за поканата.

— Чудесно — каза Кеш. — Обещавам да ти уредя среща с Ъруин Пайпър, когато приключи с програмата си. Сега имам още нещо. Искаш ли да дойдеш в Хенли като гост на „Блуумфийлд Уайс“? Фирмата прави лагер всяка година и чувам, че било страхотно. Двамата с Кати сме там. Вземи със себе си някой от офиса, ако искаш.

Сърцето ми се сви. Гребането не ме вълнуваше. Не проявявах интерес и към тоя вид фирмени забавления — запивания с цял куп хора, които нито познаваш, нито изпитваш желание да опознаеш. Единственото хубаво нещо беше, че никой нямаше да дава пет пари за гребането. Прииска ми се откажа, но на Кеш много трудно се казва „не“.

— Благодаря ти много, трябва да погледна каква ми е програмата за този уикенд. Ще ти се обадя по-късно.

— Добре. Дрънни ми един телефон.

Затворих. Пробивен американец се сблъсква с учтив англичанин и никой не остава доволен от резултата. Изпитвах лека вина.

— Какво има? — запита Роб.

— „Блуумфийлд Уайс“ ме поканиха в Хенли и ми е трудно да откажа.

Роб подскочи като ужилен.

— „Блуумфийлд Уайс“, а? Кати там ли ще бъде?

— Да.

— Е, мисля, че трябва да отидеш. И трябва да вземеш и мен.

Протестите ми бяха напразни. Комбинираната настойчивост на Роб и Кеш не ми оставяше никакъв избор. Телефонирах на Кеш и му казах, че съм във възторг от поканата му и вземам и Роб със себе си. Кеш явно беше доволен. Личеше му по гласа.

Седях си на бюрото и следях борбата на пазара сред лятното затишие с компетентната подкрепа на Деби. Изпитвах досада и раздразнение. Деби обаче нямаше нищо против бездействието. Наблюдавах я как се справя с кръстословицата на „Файненшъл Таймс“. Мъчех се да си намеря някаква работа. Ровех из портфейла ни с надеждата да ми хрумне някаква свежа идея.

Мярнах няколко облигации и се сетих нещо.

— Деби.

— Не сега, не виждаш ли, че съм заета — каза тя.

— Провери ли емисиите на Нидерландските Антили? Ще ни създадат ли проблеми промените в данъчния режим?

Деби остави вестника.

— Колкото и да ти се струва чудно, проверих. — Тя посочи една купчина проспекти. — Прерових всичките ни портфейли. Наред сме. Нямаме облигации, засегнати от промените. Единствените облигации от Нидерландските Антили, които притежаваме, се търгуват под сто, така че можем да спечелим, ако емитентът ги обяви по номинал.

— Сега вече съм спокоен. Браво. Благодаря ти много за труда.

— Почакай малко. С данъците проблеми няма да имаме, но тук се сблъсках с една облигация, която ми мирише много съмнително.

— Давай.

— Ето тази.

Тя остави на бюрото ми един проспект на облигации. Вдигнах го и го разгледах. Върху корицата с получер шрифт беше изписано: „Акционерно Дружество «Тремънт Капитал» обезпечени 8 процента полица с падеж 15 юни 2001 година“, а отдолу с малко по-ситен шрифт: гарантирани от „Хоншу Банк Лимитид“. Най-отдолу се четеше: Главна компания за управление на доверителни средства „Блуумфийлд Уайс“.