Майкъл Ридпат - Борсови игри

— Е, какво не му е наред? — запитах аз.

— Трудно ми е да го обясня — започна Деби. После изведнъж подскочи като опарена. — Господи! Видя ли го?

— Кое? — запитах аз.

— По Ройтер. — Тя се вгледа в екрана пред себе си. — „Американската компания «Джипсъм» обявява, че е приела офертата на ГСК…“ Кои, по дяволите, са тия ГСК?

— Мисля, че е някаква германска компания за производство на цимент — казах аз. — Имахме право. Тук става нещо.

Телефоните бясно замигаха. Включих една от линиите. Беше Дейвид Барат.

— Видя ли офертата на ГСК за „Джипсъм“?

— Да — казах аз. — Ройтер предполагат, че ще мине благоприятно. Имаш предвид, че може и да не мине ли?

— О, не, не мисля така — каза Дейвид. — Германците нямат никакви операции в САЩ, така че няма да има никакви проблеми с антитръстовото законодателство.

— С какъв клас на кредитоспособност са? — запитах аз. Колкото по-висок беше класът на германската компания, толкова по-малък риск щяхме да имаме с облигациите на „Джипсъм“. Цената на облигациите щеше да скочи.

— АА минус — каза Дейвид. Беше като компютър, станеше ли дума за подробности дори и за най-незначителните компании. — Задръж малко, борсовият ми посредник вика нещо. — До ушите ми долетяха приглушени крясъци. — Казва, че немците плащат за придобивката с пари в брой и продажба на нови акции. Това не би могло да навреди на кредитоспособността им.

— Къде се търгуват облигациите?

— Задръж пак. — След малко гласът му прозвуча отново. — Предлага цена купува 95. Искаш ли да продадеш двата си милиона?

Помислих малко. Деветдесет и пет долара бяха много ниска цена.

— Не, благодаря ти. Струват повече. Обади ми се, ако тръгнат нагоре.

Затворих телефона и извиках на Деби:

— Какво чуваш?

— Всички търсят облигации на „Джипсъм“. „Блуумфийлд Уайс“ предлага цена 97. В момента говоря с Клер. Тя предлага 97 1/2. Да продавам ли?

Направих няколко изчисления с калкулатора. По моите сметки трябваше да продаваме на 98 1/2.

— Не, изчакай.

— Тая печалба ще ни е напълно достатъчна — каза Деби.

— Не, реалната цена на тия книжа е с три четвърти пункта по-висока.

— Не е хубаво да си толкова алчен — каза тя.

Разговаряхме с още трима търговски агенти, но никой от тях не предлагаше повече от 97 1/2. Тъкмо вече щях да вдигна ръце, когато Карън извика:

— Деби, „Лайпцигер Банк“ на четвърта линия!

— Кои, по дяволите, са тия „Лайпцигер Банк“? — запита Деби. — Кажи им да не ни притесняват, заети сме.

„Лайпцигер Банк“? Каква работа можеше да си има с нас една дребна германска банка?

— Дай ми ги, Карън — извиках й аз в отговор.

— Добро утро. На телефона е Гюнтер. Как е при вас? Тук времето е чудесно.

— Добро утро — казах аз. Хайде, Гюнтер, не го усуквай.

Поразменихме още малко учтивости и Гюнтер ме запита дали не съм чувал нещо за емисия на американската компания „Джипсъм“.

— Всъщност съвсем случайно имам под ръка облигации от тази емисия на стойност два милиона и половина долара.

— А, много добре. Моят търговец предлага 96. Мисля, че това е много добра оферта.

Страхотна оферта — два пункта под пазара!

— Много добре ме изслушай, Гюнтер — казах аз. — Колежката ми е на другия телефон и всеки момент ще продаде тези облигации на един наш стар приятел за 99 долара. Но ако на момента ми предложиш 99 1/2, ще ги продам на теб. Иначе няма и да ги помиришеш дори.

— Мога ли да помисля половин час? — запита стреснато Гюнтер.

— Можеш да помислиш точно петнайсет секунди.

Тишина. Гледах часовника си. След тринайсет секунди Гюнтер се обади.

— Окей, окей, купуваме два и половина милиона облигации на американската компания „Джипсъм“, девет процентови, с година на падеж 1995, на цена 99 1/2.

— Сделката приключена — казах аз.

— Благодаря ти — каза Гюнтер. — Надявам се да правим и по-крупни сделки занапред с вас.

„Надявай се“ — помислих си, докато затварях телефона.

— Как, за бога, успя да го накараш да ги купи на 99 1/2? — възкликна Деби.

— Единственото обяснение „Лайпцигер Банк“ да купи тези облигации е те да са някаква местна банка на ГСК. Щом дават мило и драго, значи могат да се бръкнат и по-надълбоко. Можеш ли да си представиш, че този юнак предлагаше цена 96, когато беше готов да плати 99 1/2? Помни, повече да си нямаме работа с тях.

— И така, колко изкарахме? — запита Деби.

— Двата милиона ги купихме на 82, а ги продадохме с печалба 17 1/2 пункта — казах аз. — Това прави триста и петдесет хиляди долара печалба за нас! Не е лошо. И се отървахме от първоначалната си позиция от половин милион. Чудя се докъде ли ще скочат акциите ни когато се включи и Ню Йорк?