Харлан Коубън - Погрешен удар

— Затвори, без да оставиш съобщение, или ще умреш.

Майрън поклати глава, усмихна се и както винаги остави съобщение. После набра офиса си. Есперанца отговори с познатото:

— „Спортно представителство МБ“.

„М“-то беше за Майрън, „Б“-то — за Болитар, а „Спортно представителство“, защото представляваха хората от света на спорта. Майрън сам беше измислил името, без помощта на професионалисти по маркетинг. Въпреки помпозното заглавие Майрън си оставаше съвсем скромен.

— Някакви съобщения? — попита той.

— Само около милион — отговори Есперанца.

— Нещо важно?

— Грийнспан 2 2 Шефът на федералната банка. — Б.пр. иска да знае какво е отношението ти към лихвените проценти. С изключение на това няма нищо важно — каза вечно заядливата Есперанца. — Е, какво искаше Норм? — добави тя.

Есперанца Диас — „испанската умница“ по думите на Норм — работеше в „Спортно представителство МБ“ от самото му създаване. Преди това тя беше професионална състезателка по борба с псевдонима Малката Покахонтас, т.е. изкарваше си хляба, носейки бикини като Ракел Уелч в „Милион години преди н.е.“ и се търкаляше по пода с други жени пред очите на въодушевена тълпа. Есперанца считаше настоящата промяна в кариерата си за стъпка надолу.

— Става дума за Бренда Слотър — започна Майрън.

— Баскетболистката ли?

— Да.

— Гледала съм я няколко пъти — рече Есперанца. — Изглежда страхотно по телевизията.

— На живо също.

Последва кратка пауза. После Есперанца каза:

— Мислиш ли, че е привърженичка на любовта, за която не е прието да се говори?

— К’во?

— Пада ли си по жени?

— Олеле — изстена Майрън, — забравих да проверя татуировките й.

Сексуалните предпочитания на Есперанца се променяха като думите на политик в годината след изборите. В момента май беше настроена на вълна мъже. Според Майрън това беше едно от предимствата на бисексуалността — можеш да обичаш всекиго. За него нейните предпочитания не представляваха проблем. В гимназията той самият бе излизал с доста бисексуални момичета.

— Няма значение — каза Есперанца. — Наистина харесвам Дейвид.

Дейвид беше сегашният й любим. Надали за дълго.

— Но трябва да признаеш, че Бренда Слотър е страхотна — настоя тя.

— Признавам.

— Може да е доста забавно за няколко нощи.

Майрън кимна. Друг на негово място вероятно щеше да започне да си представя дребничката испанска красавица, любеща се страстно с величествената черна амазонка в спортния сутиен. Но не и Майрън. Беше прекалено мъдър.

— Норм иска да я наблюдаваме — съобщи Майрън.

После разказа на Есперанца цялата история. Когато свърши, чу въздишката й.

— Какво? — попита той.

— Господи, Майрън. Ние спортна или детективска агенция сме?

— Трябва да си осигуряваме клиенти.

— Не преставай да си го напомняш.

— Това пък какво означава, по дяволите?

— Нищо. Е, какво искаш да направя?

— Баща й е изчезнал. Казва се Хорас Слотър. Виж какво можеш да изровиш за него.

— Ще имам нужда от помощ тук — отвърна Есперанца.

Майрън разтърка очи.

— Мислех, че ще назначим някого за постоянно — каза той.

— И кой има време да се занимава с това?

Мълчание.

— Добре — съгласи се Майрън и въздъхна. — Обади се на Голямата Синди. Но се постарай да й внушиш, че става дума само за временна работа.

— Добре.

— А ако дойде някой клиент, искам Синди да се крие в моя кабинет.

— Както кажеш.

Есперанца затвори телефона.

Когато рекламните снимки приключиха, Бренда Слотър се приближи към Майрън.

— Къде живее баща ти сега? — попита я той.

— На същото място.

— Ходила ли си там, откак изчезна?

— Не.

— Хайде тогава да започнем оттам.

Нюарк, Ню Джърси. Лошата част. Почти излишна.

Първата дума, която идваше наум, бе „разложение“. Сградите бяха не само олющени и изронени, те всъщност се рушаха, сякаш се разтапяха от някакъв вид киселинна атака. Тук ремонтните работи бяха толкова познати, колкото пътуването във времето. Всичко наоколо изглеждаше като след война — приличаше повече на Франкфурт след бомбардировките на съюзниците, отколкото на място, годно за живеене.

Кварталът се оказа още по-лош, отколкото Майрън го помнеше. Веднъж през тийнейджърските си години бе минал оттук с баща си. Пътуваха по същата тази улица, когато вратите на колата внезапно се заключиха, сякаш и те предусещаха приближаваща опасност. Лицето на баща му се бе сгърчило от отвращение.