Харлан Коубън: Погрешен удар

— Една млада жена може да е в опасност — каза Норм. — Нуждая се от помощта ти.

Норм Зукерман наближаваше седемдесетте и като президент на „Зум“, гигантски конгломерат за производство на спортни изделия, имаше повече пари от Доналд Тръмп. На външен вид обаче приличаше на битник по време на изморително пътуване. По-рано Норм бе обяснил, че ретрото е последният писък на модата и заради това се беше издокарал в крещящо пончо, военен панталон, гердан от мъниста и обица, от която висеше символът на мира. Жестоко. Посивялата му черна брада беше достатъчно гъста и рошава, за да става за гнездо, косата му бе прясно накъдрена като на актьор в слаба постановка на „Божествена магия“. Майрън имаше чувството, че Че Гевара е оживял и седи пред него след посещение във фризьорския салон.

— Нямаш нужда от мен — каза Майрън. — Имаш нужда от телохранител.

Норм размаха ръка презрително.

— Прекалено очевидно е.

— Какво?

— Тя никога няма да се хване. Слушай, Майрън, какво знаеш за Бренда Слотър?

— Не много — отговори Майрън.

Норм погледна изненадано.

— Какво искаш да кажеш с това „не много“?

— Коя от думите не разбираш, Норм?

— За бога, та ти самият беше баскетболист.

— Е, и?

— Бренда Слотър вероятно е най-добрата в женския баскетбол. Пионер в нейния спорт. Да не споменаваме, че е рекламното лице на новата ми лига.

— Знам.

— Тогава чуй това. Тревожа се за нея. Ако нещо се случи с Бренда Слотър цялата Женска баскетболна асоциация заедно със значителните ми инвестиции в нея може да отиде на кино.

— Е, щом става дума за хуманитарни причини…

— Добре де, аз съм алчна капиталистическа свиня. Но ти, приятелю, си спортен агент. В света не съществува нещо по-алчно, мазно, хлъзгаво и капиталистическо от това.

Майрън кимна.

— Да, да, подмазвай ми се — каза той. — Това ще ти свърши работа.

— Не ме остави да довърша. Да, ти си спортен агент. Много добър. Всъщност най-добрият. Вие с испанската умница вършите невероятна работа за клиентите си. Осигурявате им колкото се може повече. Много повече, отколкото заслужават. Когато работя с теб и започнеш да ме убеждаваш, имам чувството, че съм изнасилен. Наистина си страхотен. Влизаш в кабинета ми, съдираш дрехите ми и правиш с мен каквото си поискаш.

Майрън изкриви лице.

— Я моля ти се — измърмори той.

— Но знам и за предишната ти работа във ФБР.

Страхотна тайна. Майрън все още се надяваше да срещне човек, който да не знае всичко за миналото му.

— Просто ме изслушай за секунда, Майрън. Чуй ме. Бренда е чудесно момиче, великолепна баскетболистка и трън в гащите ми. Не я обвинявам. Ако бях израснал с подобен баща, и аз щях да съм ужасен.

— Значи проблемът е в баща й? — попита Майрън.

Норм махна уклончиво с ръка.

— Вероятно — отговори той.

— Тогава издействай от съда забрана да се доближава до нея — посъветва го Майрън.

— Вече е направено.

— Тогава какъв е проблемът? Наеми частен детектив. Ако баща й се приближи на по-малко от сто метра, обадете се на ченгетата.

— Не е толкова лесно — каза Норм и огледа игрището.

Работниците, които се занимаваха със снимането, търчаха напред-назад като прашинки, понесени от силна струя. Майрън отпи от кафето си. Истински деликатес. Преди година въобще не пиеше кафе. После започна да се отбива в един от новите барове за кафе, които се появяваха един след друг като скапаните филми по телевизията. Сега Майрън не можеше да изкара сутринта без порцията си деликатесно кафе. Разстоянието между пристрастяването към кафето и наркотикът е само една стъпка.

— Не знаем къде е — каза Норм.

— Моля?

— Баща й — обясни Норм. — Изчезна. Бренда вечно се оглежда през рамо. Уплашена е.

— И смяташ, че баща й е заплаха за нея?

— Този тип е Великия Сантини на стероиди. Самият той е играл баскетбол. Казва се…

— Хорас Слотър — прекъсна го Майрън.

— Познаваш ли го?

Майрън кимна бавно.

— Да — отговори той. — Познавам го.

Норм огледа лицето му.

— Прекалено млад си, за да си играл с него — каза той.

Майрън не отговори. Норм не усети намека. Рядко се усещаше за подобни неща.

— Откъде познаваш Хорас Слотър? — настоя той.

— Не се тревожи за това — отвърна Майрън. — Кажи ми защо смяташ, че Бренда Слотър е в опасност.

— Получава заплахи.

— Какъв вид заплахи?

— Смъртни.

— Не можеш ли да си малко по-точен?

Трескавата дейност по заснимането на рекламата продължаваше. Манекени, демонстриращи последните модели на „Зум“ и високото си самочувствие, се разхождаха превзето наоколо с нацупени лица. Някой започна да вика.