Харлан Коубън - Погрешен удар

— Това определено не е хубаво.

Уин не отговори. Стигнаха до сградата „Лок-Хорн“ на Четиридесет и седма улица. Майрън слезе от асансьора на дванадесетия етаж. Уин продължи, тъй като офисът му се намираше два етажа по-нагоре. Когато Майрън погледна към бюрото на рецепцията, където обикновено седеше Есперанца, той едва не отскочи назад. Голямата Синди го наблюдаваше мълчаливо. Беше прекалено огромна за бюрото. Прекалено голяма дори за тази сграда. Всъщност бюрото беше повдигнато върху коленете й. Гримът й бе прекалено крещящ дори за някой от „Кис“. Косата й беше къса и с цвят на водорасли. Ръкавите на фланелката й бяха откъснати и се виждаха бицепси с размера на баскетболни топки.

Майрън й махна колебливо.

— Здрасти, Синди.

— Здравейте, господин Болитар.

Голямата Синди беше над метър и деветдесет, около сто и трийсет килограма. Навремето беше партньорка на Есперанца в борбата, позната под псевдонима Голямата мама. В продължение на години Майрън я беше чувал само да ръмжи, но не и да говори. Гласът й можеше да стане такъв, какъвто тя поиска. Когато работеше като бияч в бара на Десета улица, Синди говореше с акцент, който би накарал Арнолд Шварценегер да звучи както сестрите Габор. В момента използваше игривия си тон.

— Тук ли е Есперанца? — попита Майрън.

— Госпожица Диас е в кабинета на господин Болитар — каза Синди и му се усмихна.

Майрън се опита да сдържи гримасата си. От зловещата усмивка на Синди вътрешностите му се свиха.

Той се извини и влезе в кабинета си. Есперанца седеше зад бюрото му и говореше по телефона. Носеше яркожълта блуза, открояваща се на фона на маслинената й кожа, и тя го накара да си помисли за звезди, проблясващи върху водата на залива Амалфи. Тя го погледна, посочи му с пръст да й остави още една минута и продължи да говори. Майрън седна срещу нея. Любопитно му беше да види срещу какво заставаха неговите клиенти, когато идваха в кабинета му. Плакатите от бродуейски мюзикли бяха излишни. Някой можеше да реши, че Майрън се опитва да се прави на интересен.

Когато приключи разговора по телефона, Есперанца каза:

— Закъсняваш.

— Франк Ейк искаше да ме види — отвърна Майрън.

Тя кръстоса ръце.

— Сигурно е имал нужда от четвърти за карето — предположи тя.

— Искаше да знае за Бренда Слотър.

Есперанца кимна.

— Значи имаме проблем.

— Може би.

— Остави я.

— Не.

Тя го погледна многозначително.

— Изненадай ме.

— Научи ли нещо за Хорас Слотър? — попита Майрън.

Тя взе лист хартия.

— Хорас Слотър. Никоя от кредитните му карти не е била използвана през последната седмица. Има банкова сметка в банката в Нюарк. В нея няма абсолютно нищо.

— Нула?

— Изчистил я е.

— Колко е изтеглил?

— Единайсет хиляди. В брой.

Майрън подсвирна и се облегна назад.

— Значи е планирал да изчезне. Съвпада с онова, което видяхме в апартамента му.

— Аха.

— Имам нещо още по-трудно за теб — каза Майрън. — Жена му — Анита Слотър.

— Все още ли са женени?

— Не знам. Може би по закон. Тя избягала преди двайсет години. Не мисля, че някой от двамата си е правил труда да се развежда.

Есперанца се намръщи.

— Преди двайсет години ли каза?

— Да. Очевидно никой не я е виждал оттогава.

— И какво точно се опитваме да открием?

— С една дума — нея.

— Не знаеш ли къде е?

— Нямам представа. Както ти казах — изчезнала е преди двайсет години.

Есперанца изчака секунда.

— Може да е мъртва — предположи тя.

— Знам.

— Ако е успяла да се крие толкова дълго време, може да е променила името си. Или да е напуснала страната.

— Така е.

— А отпреди двайсет години надали ще са останали някакви документи. Определено не и в компютрите.

Майрън се усмихна.

— Не ти ли е неприятно, когато ти възлагам прекалено лесни задачи? — попита той.

— Осъзнавам, че съм само нисшата ти помощничка…

— Не си нисшата ми помощничка — прекъсна я той.

Тя го изгледа.

— Но не съм ти и партньорка.

Това го накара да замълчи.

— Осъзнавам, че съм само нисшата ти помощничка — повтори тя, — но смяташ ли, че наистина имаме време за тези дивотии?

— Просто направи една стандартна проверка. Виж дали няма да извадим късмет.

— Добре — отвърна тя с глас, който напомняше за затръшване на врата. — Но се налага да обсъдим и някои други неща.

— Давай.

— Договорът на Милнър. Не искат да преговарят отново.

Разгледаха проблема на Милнър, помислиха малко върху него, разработиха стратегия за действие и после решиха, че стратегията им няма да свърши работа. Зад тях се чуваха звуци от усилена работа. Строителите намаляваха чакалнята и стаята за съвещания, за да направят личен кабинет за Есперанца.