Харлан Коубън - Погрешен удар

— Чудесно, Франсис, чудесно. Е, трябва да изчезвам. Моля те, предай поздравите ми на Рой и на очарователния ти син. Проявих се доста грубо, като не ги поздравих преди малко.

Тишина.

— Хей, Уин.

— Да, Франсис?

— Тези загадки не ми харесват, чу ли?

— Чувам всичко, Франсис.

Щрак.

Франк Ейк изгледа Майрън мрачно.

— Изчезвай — каза той.

— Защо толкова се интересуваш от Бренда Слотър? — попита Майрън.

Франк се надигна от стола.

— Уин е опасен — каза той. — Но не е безсмъртен. Кажи още една дума и ще те завържа на стола, а после ще ти подпаля ташаците.

Майрън не си направи труда да се сбогува.

Той слезе долу с асансьора. Уин, с истинско име Уиндзър Хорн Локуд III, стоеше във фоайето. Тази сутрин се беше издокарал в син блейзър, светлокафяв панталон, бяла оксфордска риза и ярка вратовръзка „Лили Пулицър“, по която имаше повече цветове, отколкото в бара на голф клуб. Русата му коса като че ли беше сресана от Господ, брадичката му стърчеше напред по обичайния начин, високите му скули приличаха на порцеланови, а очите му бяха леденосини. Да се вгледаш в лицето на Уин означаваше да го намразиш. Човек веднага започваше да си мисли за надменност, снобизъм, антисемитизъм, расизъм, стари пари, спечелени от експлоатация на бедните и т.н. Хората, които съдеха за Уин само по външния му вид, винаги грешаха. А често това бе опасна грешка.

Уин не погледна към Майрън. Стоеше неподвижно и зяпаше през прозореца, сякаш позираше за паркова статуя.

— Тъкмо си мислех — каза Уин.

— Какво?

— Ако се клонираш и правиш секс със себе си, това кръвосмешение ли е или мастурбация?

Уин!

— Радвам се да чуя, че не си губиш времето — отбеляза Майрън.

Уин най-сетне го погледна.

— Ако все още бяхме в „Дюк“ — каза той, — вероятно щяхме да обсъждаме този проблем в продължение на часове.

— Да, защото щяхме да сме пияни.

Уин кимна.

— Така си е — съгласи се той.

И двамата изключиха мобифоните си и тръгнаха надолу по Пето авеню. Това беше сравнително нов трик, който Майрън и Уин използваха със страхотен успех. В момента, когато булдозерите бяха спрели до Майрън, той бе натиснал бутона, където беше програмиран номерът на Уин. Следователно Уин бе чул всяка негова дума от тогава нататък. Поради тази причина Майрън бе коментирал на висок глас накъде отиват. Така Уин разбра къде се намира Майрън и кога точно бе подходящо да се обади. Уин нямаше какво да каже на Франк Ейк. Той просто искаше да му покаже, че знае къде е Майрън.

— Ще те завържа на стола и ще ти подпаля ташаците — повтори Уин. — Това сигурно боли.

Майрън кимна.

— Да, тогава наистина ще можеш да говориш за парещо усещане при уриниране.

— Така си е.

Майрън започна да разказва. Както винаги Уин изглеждаше разсеян, сякаш въобще не го слушаше. Не поглеждаше към Майрън, а търсеше с очи красивите жени по улицата. През работно време средната част на Манхатън бе пълна с такива. Бяха облечели в делови костюми, копринени блузи и бели маратонки „Рибок“. От време на време Уин възнаграждаваше някоя от тях с усмивка. И за разлика от всеки друг в Ню Йорк, често му отвръщаха.

Когато Майрън му каза, че трябва да пази Бренда Слотър, Уин внезапно се закова на място и запя:

— И аз винаги ще те обичам…

Майрън го изгледа строго. Уин спря да пее и продължи да върви.

— Когато започна тази песен — каза Уин, — звучи все едно Уитни Хюстън е в стаята.

— Да бе — изхили се Майрън.

— Та какъв е интересът на братя Ейк към тази история?

— Не знам.

— Вероятно „ТруПро“ иска да представлява Бренда Слотър.

— Съмнявам се. Тя ще направи пари за някого, но не чак толкова, че да се занимават с подобни истории.

Уин се замисли по въпроса и кимна в съгласие. Тръгнаха на изток по Петдесета улица.

— Младият ФМ може да създаде проблеми — отбеляза той.

— Познаваш ли го? — попита Майрън.

— Слабо. Той е интересен случай. Татко го е отглеждал така, че да се захване със законен бизнес. Пратил го да учи в Лоурънсвил, после в Принстън и накрая в Харвард. А сега го настанява в бизнеса с представянето на спортисти.

— Но?

— Но той негодува срещу това. Все пак е син на Франк Ейк и следователно иска одобрението му. Иска да покаже, че въпреки възпитанието си е мъжко момче. По-лошото е, че той наистина е кръвен син на Франк Ейк. Искаш ли да чуеш мнението ми? Ако се поровиш из детството на ФМ, ще се натъкнеш на много паяци, останали без крака, и мухи, останали без крила.

Майрън поклати глава.