Харлан Коубън - Погрешен удар

— Да. Е, и?

— Заради онзи филм, нали?

— Точно така.

— Защо тогава трябва да ходиш отново?

— Трябва да извърша някои проучвания за тази книга.

— Не можа ли да го направиш, докато беше там миналата седмица?

— Не — отговори Джесика и го погледна внимателно. — Нещо лошо ли има?

Майрън се заигра с клечките за хранене. Погледна към Джесика, отмести очи, преглътна и каза:

— Върви ли работата?

— Коя работа?

— Животът ни заедно.

— Майрън, става дума само за една-две седмици. За проучване.

— А после започва обиколка с книгата. Или почивката на писателя. Или сделка за филм. Или нови проучвания.

— Ти да не искаш да си седя вкъщи и да пека курабии?

— Не.

— Тогава?

— Нищо — отговори Майрън и добави: — Заедно сме от доста време.

— Приблизително десет години — уточни Джесика. — И?

Той не беше сигурен как да продължи.

— Обичаш да пътуваш — каза най-после Майрън.

— Да, по дяволите.

— Липсваш ми, когато те няма.

— И ти ми липсваш — каза Джесика. — Липсваш ми и когато отидеш някъде по работа. Но свободата ни е част от забавлението, нали? Освен това — добави тя и леко се наклони напред — съм страхотна, когато се видим отново.

— Така си е — потвърди Майрън.

Джесика сложи ръка на рамото му.

— Не искам да се правя на психоаналитик, но преместването ти при мен бе сериозен ход за теб. Разбирам го. Но засега мисля, че всичко върви чудесно.

Разбира се, Джесика беше права. Бяха модерна двойка с обещаващи кариери и светът чакаше да го завоюват. Разделите им бяха част от това. Съмненията, които го тормозеха, бяха причинени от вродения му песимизъм. Нещата наистина вървяха добре. Джесика се бе върнала при него. После го беше поканила да се пренесе при нея. А той все очакваше да се случи нещо лошо. Трябваше да се излекува от натрапчивите си мисли. Маниите не решаваха проблемите, напротив — те ги създаваха, подхранваха и подсилваха.

Майрън се усмихна.

— Може би поведението ми е просто начин за привличане на вниманието — каза той.

— Така ли?

— Или пък начин да получа още секс.

Джесика му хвърли поглед, от който клечките за хранене се накъдриха.

— Май върши работа — рече тя.

— Трябва да отида да облека нещо по-подходящо — каза Майрън.

— Но не маската на Батман — възпротиви се Джесика.

— О, хайде де. Ти можеш да сложиш колана с инструментите.

Джесика се замисли.

— Добре, но няма да спираш по средата и да викаш: „Ще видите Батман отново утре по същата програма“.

— Дадено.

Джесика се изправи, отиде до него и седна в скута му. Прегърна го и докосна ухото му с устни.

— Нещата вървят страхотно, Майрън. Хайде да не ги разваляме.

Беше права.

— Дай да разчистим масата — предложи Джесика и се надигна.

— А после? — попита Майрън.

Джесика наклони глава.

— Към Батман.

Когато на следващата сутрин Майрън излезе на улицата, черна лимузина закова пред него. Двама мъже, приличащи на мамути, без вратове, излязоха от колата. Носеха лошо скроени делови костюми, но Майрън не обвиняваше шивача им. Хора с подобно телосложение винаги изглеждат зле облечени. И двамата имаха придобит в солариум тен и макар да не можеше да потвърди съмненията си, Майрън бе убеден, че гърдите им са идеално обезкосмени, също като краката на Шер.

Един от булдозерите каза:

— Влизай в колата.

— Мама ми е казвала никога да не се качвам в колата на непознати — отвърна Майрън.

— О — обади се другият булдозер. — Попаднали сме на комик.

— Така ли? — запита първият булдозер и наклони глава към Майрън. — Вярно ли е това? Комик ли си?

— Освен това съм и страхотен певец — обясни Майрън и попита. — Искате ли да чуете изпълнението ми на „Воларе“?

— Ще запееш с другия край на задника си, ако веднага не влезеш в колата.

— Другият край на задника ми — повтори Майрън и погледна замислено. — Не схващам. Да запея със задника си, ясно. Но с другия край? Какво точно означава това? Искам да кажа, че ако разгледаме храносмилателната система, другият край на задника е просто устата, нали?

Булдозерите се спогледаха, после приковаха очи върху Майрън. Той не беше особено изплашен. Бандитите бяха просто доставчици. А не биха си позволили да доставят пратката повредена. Щяха да си създадат проблеми. Освен това човек никога не трябваше да издава страха си на подобни типове. Ако усетеха страх, щяха да се възползват от него и да те съсипят. Разбира се, Майрън можеше и да греши. Съществуваше опасност булдозерите да са неуравновесени психопати, които да откачат и при най-леката провокация. Една от малките загадки на живота.