Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Живея на «Пятницка», у един приятел. Обадете се, ако обичате, на леля ми, други близки нямам. Кажете й, че се обаждате от името на племенника й Саша от «Пятницка», точно така й кажете, ама веднага, че ще отиде на работа, и на никого да не казва… леля Шура ще търсите…

През последните две денонощия полковник Романова спа не повече от шест часа общо и на пресекулки, като същевременно провеждаше телефонни разговори, излизаше, подтичваше из сградата на «Петровка» 38. Но упорито не се прибираше вкъщи и сега, в три през нощта, седеше на бюрото си, обронила глава на ръцете. Не би могла дори на себе си да обясни защо седи така, щом, все едно, до началото на работното време това беше без полза, а и за работата, и за нея самата по-полезно би било да се прибере. Но все пак я обори сън, тя едва се надигна, свали униформената куртка и ботушите, легна на тесния кожен диван. Спеше леко, все й се причуваше телефонът и когато след два часа той наистина иззвъня, тя помисли, че пак само й се е сторило, и се опита отново да заспи, но апаратът упорито прозвънваше с камбанката на прекия й телефон.

Племенникът Саша… От «Пятницка»… На никого да не казва… Тя стенографира чутото в специално приготвения бележник, без да задава никакви въпроси и още без да разбира за какво и за кого става дума. Записа адреса на болницата, помоли да й обяснят как да стигне с такси, облече се и се обади в гаража. Саша от «Пятницка». Щял да носи някакви цигари на «Пятницка». Постоя, поразмисли, свали куртката и измъкна от бюрото стара вълнена жилетка, кой знае защо престояваща там вече коя ли година. Погледна се в огледалото — сега наистина е «леля Шура». «Помоли на никого да не казвате.» Добре, Александре, полека-лека ще се ориентираме в обстановката. Преди два часа го блъснал камион, и то къде, на майната си, ами дотогава къде е бил?

Докато стигна до болницата, вече беше съмнало.

— Не влизай в двора, чакай ме тук — каза тя на полузаспалия шофьор и тръгна към травматологията, третата клиника, която й се налагаше да посети през последното денонощие.

— Нищо страшно, Александър Козлов. Костите ви са здрави, нямате вътрешни увреждания. Малка контузия и мозъчно сътресение. Пълно спокойствие и до няколко дни всичко ще мине.

Турецки искаше да възрази: какви дни, още днес трябва да се омете оттук, но дежурният лекар вече излизаше от стаята, а на вратата се появи разтревоженото лице на Александра Ивановна Романова.

— Никакви посещения днес, поне до довечера — екна сърдит гласът на доктора.

Изминаха поне петнадесет минути, преди в стаята да се появи шефката на Московската криминална милиция, съпроводена от същия сърдит доктор.

— Най-много половин час — не промени тона докторът, макар че говореше вече тихо, вероятно инструктиран от Романова. — И никакви вълнения, пациент Козлов — неочаквано смигна той на Турецки и затвори вратата отвън.

— Хайде сега, разправяй защо ме накара да разигравам тази комедия, Александър. Имай предвид, че времето ни е много кът.

— Каква комедия, трябва незабавно да се излови цялата банда начело с главния прокурор Зимарин… Не, не бълнувам, ще гледам да съм максимално кратък, макар че е дълга история. Всичко започна от онзи Бил, по-точно от момента, когато поех делото за убийството на Татяна Бардина, и завърши с това, че станах затворник в «Бутирки» и избягах оттам, но това е друга история и сега нямам време за нея… Много неща все още не разбирам, но е ясно, че са решили да се отърват от мен. Наистина всичко ми се е объркало, но не е само от контузията. Ще започна отзад напред, имайте търпение. Докато ме разкарваха от рентген на рентген, някои неща ми се проясниха, сигурно не от рентгеновите лъчи…

В началото на разговора Романова извади бележник с писалка, но като си записа две-три неща, го остави и просто слушаше, а погледът й ставаше все по-тежък.

Изпуснал се пред Красниковски… Ника не е взела никакъв «порт-прес» от Бил… Красниковски го изпратил за цигари… Срещнал Валерия Зимарина. Мислел, че е случайно. Тя го навила да й разкаже един филм, американска кримка, а после го помолила да откара цигарите на Ключански… Там го пипнали заедно с хората от фирмата. В затвора дошли Амелин и Чуркин, дали му да прочете «чистосърдечното признание» и му пуснали запис на разговор с Бабаянц, от който следвало, че те двамата са най-долните престъпници, подготвяли убийство на главния прокурор, в мафията са и тем подобни… записът бил монтиран от разговора с Валерия… затворили го в килия, там щял да умре или щели да инсценират самоубийство, но по една случайност…