Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Турецки за разпит.

Зарадван скочи на крака, слава Богу, сега всичко ще се изясни. Почти щастлив протегна ръце за белезниците. В края на краищата той е «свой» човек, мястото му не е между тези стени, «своите» го познават, «своите» знаят, че той… че той… Спря го ужасна мисъл: «своите» нищо не знаят. Още много време ще трябва да мине, докато уточнят, че той няма нищо общо с фирмата на Ключански, кой по-добре от него знае с какво усърдие и дори наслада нашите правни органи тъпчат събратята по професия, стига да им падне такава възможност.

В рамото му остър като цев се опря тъмничният ключ:

— Движение!

И той пак закрачи по лабиринтите от коридори и чупки в бутирския затвор, ръцете му бяха с белезници, не се обръщай, не говори…

Дежурният отвори вратата и Турецки въздъхна с облекчение — зад писалищата седяха неговите колеги: зам. главният Амелин и следователят от градската прокуратура Чуркин. Целият му страх мигом се изпари — ето, дошли са да го освободят. Но Амелин дори не вдигна поглед, забил нос в папките, а Чуркин критично изгледа разбитата му физиономия и каза почти приятелски, както му се счу:

— Седни, Турецки, почерпи се една цигара. Сега ще ти свалят белезниците.

— Не, каква цигара… Да се махаме час по-скоро! Слава Богу, че са пратили тъкмо колегите. Свалете ми прангите…

Амелин откъсна личицето си от бумагите и изписука:

— Седнете отсреща, гражданино Турецки! Въпросите ще задавам аз, вие ще отговаряте.

— На какви въпроси да отговарям?! Нали разбирате, че погрешно съм задържан, когато по лична работа се бях отбил при Ключански!

— Моля да не крещите по време на разпита — отново изписука Амелин, а Чуркин се ухили.

— Разпит ли?! — още по-високо изкрещя Турецки. — Да не сте откачили и двамата? Какъв разпит! На никакви въпроси не отговарям! Ако е необходимо, ще дам подробно писмено обяснение как стана всичко. Но не тук, не в затвора Бутирки, а в моя служебен кабинет.

— Вече нямате служебен кабинет, Турецки. — Амелин високомерно хвърли пред Турецки няколко листа, изписани на машина.

Турецки понечи да му ги запрати в лицето — направи рязко движение, но беше забравил, че е с белезници. В същия миг замря: видя на един от тях името Бабаянц. «Съвместно с Г. О. Бабаянц организирахме престъпна група…» Турецки неволно се сниши на стола — престъпна група ли?! С Бабаянц?! Кой е организирал такава група с Бабаянц?! Отново погледна — няколко реда по-долу: «… Главният прокурор Зимарин започна да ни подозира и ние решихме да го очистим. Разработихме плана за неговото убийство…»

Не, как е възможно! Не е сън, не е някаква кошмарна кримка — всичко е наистина.

Наложи се да прочете всичко останало, като запомняше всяка подробност — по тъй наречения метод на «бавното четене».

«… Съвместно с Г. О. Бабаянц организирахме престъпна група, в която влязоха както мафиоти и тузари от организираната престъпност, така и служители от правните органи…

… Задачата ни с Бабаянц беше всеки месец да получаваме от мафиотите списъци на криминално задържаните. Използувайки служебното си положение, влизахме във връзка със следователите от прокуратурата и от милицията и спасявахме от ударите „хората на мафията“. За всяка такава операция получавахме между 10 и 20 хиляди рубли. Тези суми аз лично като старши в групата поделях между лицата, взели непосредствено участие в операцията…»

Буквата «у» изскачаше от реда нагоре и вляво, това му пречеше да чете, защото нещо му напомняше.

«… Най-много пари се падаха, естествено, на нас двамата с Бабаянц, който беше нещо като мой заместник. Така че според приблизителните ми сметки съм придобил по незаконен начин към двеста хиляди, а Бабаянц — около сто и петдесет хиляди рубли…»

Турецки втрещен изгледа Чуркин. Онзи го разбра посвоему, скочи и любезно му обърна страницата.

«… Главният прокурор Зимарин започна да ни подозира и ние решихме да го очистим. Разработихме плана за неговото убийство. За целта привлякохме гангстери от организираната престъпност. Решихме Зимарин да бъде застрелян във вилата си с автомати „Калашников“, докато аз предлагах да го убия с оптическа пушка. Но една подробност попречи за бързата реализация на нашия план.

Двамата с Бабаянц имахме напоследък търкания във връзка с подялбата на парите. Последният заяви, че го ощетявам, защото ролята му в освобождаване на арестуваните била вече доста по-голяма от моята. При едно от последните ни сдърпвания той ме удари и ме заплаши с физическо насилие, дори убийство. Съобщиха ми, че на своя глава се е сработил с хора от друга престъпна фирма. Те обещали до една седмица да ме премахнат…»