Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

Турецки реши да използва момента:

— Как се е казвал Бардин преди?

— Знам ли.

— А това чудо познато ли ти е? — Турецки извади снимката.

— Знаеш ли какво, Сашка, това колие струваше към триста хиляди, сега сигурно струва три милиона. Я дай… Виж, на твоята снимка едно листенце е повредено. Значи огърлицата е друга. Онази на Бардин си е наред.

— Откъде си толкова сигурен?

— Защото му я дадоха чрез мен.

— Кой?

— Един познат бижутер. Но в никакъв случай няма да ти кажа името му. А мястото на изработването мога да ти съобщя веднага — не е тайна. Московската ювелирна фабрика. Там са събрани най-добрите майстори. По чужди модели изработват скъпоценни джунджурийки за нашите царедворци. По-рано за Политбюро, сега за Президентския съвет. И за нас понякога пада по нещо. Ако пипнем тази банда, тоест вие ако ги пипнете, ще ти разкажа и подробности…

— Ще ги пипнем, Паша, ще ги пипнем. И колкото повече ми разкажеш, толкова по-скоро. Но сега да оставим настрана огърлицата, защото другото е по-важно… Значи Бардин те чакал в «клуба»…

— После ме вкараха в колата, направо насила ме тикнаха. Единият седна зад волана, другият, дето беше по-високият, се настани с мен на задната седалка. Хайде, рече, давай право към клуба. Завързаха ми очите. Към час и половина пътувахме. Спряхме. С вързани очи ме качиха на втория етаж. Там ми развързаха очите, по-ниският излезе. Някаква много особена стая, все едно че беше недостроена. И знаеш ли, Сашка, направо щях да умра от ужас: пред мен седнал знаеш ли кой? — Льончика.

— Така ли — обади се Турецки, но нямаше представа за никакъв Льончик.

— Разбрах — свършено е с мен. А той нежно-нежно ми пошепва: «Забрави ли клетвата, Павел?» «Каква клетва, рекох, и какво искаш от мен?» «Ами тази» — казва той и пуска записа. И си чух гласа, едвам се познах, но нали знам, така се клех пред Голямата Катя. Изслушах записа и Льончика вика: «Сега разбра ли, предателството се наказва със смърт.» Кого съм предал, го питам, и вече ми е ясно, че бележката от Бардин е била фалшива, сега трябва да работя за тях… Как, за кои тях? За Льончика и неговите хора, той по времето на Катя беше поел цялата дейност, а сега слага ръка на нелегалния бизнес. Аз му казвам: оставете ме мен, аз ще се пенсионирам вече. А пък си мисля наум: как да прескоча Владик? Той има още по-яки биячи от Льончика, млади момчета, майстори на спорта. Изведнъж някой взе да вика в съседната стая, ама страшен вой, ти казвам, като на ранен вълк. Льончика изкомандва високия да укроти народонаселението, много шум се вдигал. Онзи отвори вратата и оттам се чуха женски гласове, все едно, че имаше разпивка. А Льончика продължава да ми говори и аз се съгласявам, естествено, къде ще ходя! Чу се звънене на телефон, Льончика си погледна часовника, каза: почакай ме, идвам. И тогава, Сашка, понеже ще умра от любопитство какво става в съседната стая, като последен глупак отидох до вратата, леко открехнах, а там…

Сатин отново закри лицето си и захлипа.

— Не се разчувствай, Паша, нямаме време за губене, съвземи се. Ето, пий една глътка…

Сатин взе чашата с разтреперана ръка, но не пи, а заговори бързо, сякаш се боеше, че няма да му стигнат силите за дълъг разговор:

— А там онзи, едрият, дето бяхме в колата, залива бетон в кофража, а вътре в кофража лежи човек, размазан от побой, но още жив и устата му някак особено мърда. В ъгъла телевизор, там подскачат голи мацки. Още някой имаше, не видях, така се бях ужасил, но притворих вратата и се върнах на стола си. Льончика дойде, говори ми нещо, не го разбирам, само кимам: ясно, ще се спогодим. После той ме удари по рамото, уж приятелски, и каза: сега ще те откараме вкъщи. А мен ми се доходи по нужда, направо ме присвива, Льончика вика: «Добре, Паша, върви да не се насереш по пътя.» Изведе ме в коридора и ме чака пред вратата. А на мен ми се яви ангел. Смешно ти е…

— Не ми е смешно. В такава ситуация би трябвало дяволи да ти се привиждат, а не ангели.

— Чуй ме де. Там в клозета имаше прозорец с белосано стъкло, но в боята изстъргано едно кръгче. Вдигам си панталона и си викам: я да погледна, може и да видя нещо. Какво ли ще видя, черна нощ, ама гледам. А там, в дупчицата — необикновена светлина, синкава, и един ангел, склонил надолу глава и ръцете му скръстени на гърдите. А зад него блести дворец, чудно красив. Това е предзнаменование, Сашка, че скоро ще умра…

— Това е в нощта срещу неделя, така ли?

— Така, да. Всички видения се сбъдват, ако са в нощта срещу неделя… А Льончика вече не издържа, думка ми по вратата… Как са ме откарали обратно, не помня. Пак ми вързаха очите и ме изхвърлиха направо на шосето, на километър-два от къщи…