Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

1. Чрез оперативни мероприятия, проведени от началника на отдела в Криминалната милиция Грязнов, се установи, че Гончаренко се е намирал в апартамента на треньора Капитанов (в Матвеевско) по време на убийството на Биляш, неволно открито от свидетелката Славина.

2. В сейфа на Гончаренко се откри веществено доказателство — сандалетите на Славина. В докладната си на мое име началникът на паспортния отдел в 42-о у-ние Старков съобщава, че Гончаренко издирвал в Матвеевско жена, която по описание съответства на Славина.

3. От пишещата машина, ползвана от Гончаренко, извадих лента, която потвърждава връзките му с мафията: фигурират условни означения като «Пирожка» и професионален жаргон от рода на «порт-прес» (чанта), ченге и др.

Прякорът Пирожка вероятно се отнася до Биляш («беляш» е вид пирожка с открит пълнеж). Престъпната група е използвала за укриване на трупа му място, условно наречено «сцена».

4. Като се има предвид, че Гончаренко е използвал машината най-вече за служебната си работа, трудно е да се разграничат текстовете на служебните документи от престъпните му писания. Но може да се направят следните заключения:

а) Биляш е убит заради предателство спрямо своите (използване изразът «пречукан»);

…

г) за гражданката Славина опасността е реална (разчетено изречение: «да се издири мацето на Пирожката»).

5. Понастоящем КГБ заедно с нас изяснява фактите, свързани с изчезването на майор Биляш (трупът му още не е открит).

6. Майор Грязнов не успя да завърши започнатата оперативна задача с важен източник на информация — гражданката Балцевич, която е познавала служителя на КГБ Биляш, е убита от неизвестни.

Майор Гончаренко, разпитан от нас, се държа доста особено: отначало беше агресивен и даваше явно неверни показания, настояваше случаят да бъде предаден в КГБ. Но после, когато му съобщихме, че искаме да въведем малко ред в собствената си къща и сами ще разследваме поведението му, неочаквано изпадна в депресивно състояние, стана неконтактен, със забавени реакции, не реагира на въпросите.

Извиканият дежурен психиатър потвърди, че Гончаренко спешно се нуждае от хоспитализиране, затова със санитарна кола беше изпратен в Московския научноизследователски институт «Професор Ганушкин» по поръчка на лекаря…

Шура дълго оглежда съчинението си, после шумно въздъхна и го прибра в бюрото.

Този път Елена Петровна на блесна с деликатеси, но супата и месното руло бяха превъзходни. Турецки изяде по две порции от всяко блюдо, не би се отказал и от трета, но не искаше Ирка да го помисли за гладник. А тя също си похапна сладко, но в по-прилични граници. Обаче останалата компания явно нямаше апетит. Павел Петрович Сатин пи много, почти не яде и изглеждаше просто ужасно: за последната година се беше състарил поне с десет години, смъкна петнайсетина кила, някога гъстата му грива висеше на потни сиви фъндъци над ушите. Елена Петровна, уж поради кухненска заетост, почти не седна на масата. Елвира, дъщерята на Сатин от първия брак, вяло чоплеше с вилицата.

— Отивам да гледам футбол — рече Сатин вместо извинение, взе си водката и се оттегли в спалнята. Турецки много добре знаеше, че днес няма никакви мачове. Той виждаше, че присъствието му тежи на пастрока.

Щом баща й излезе от помещението, Елвира захвърли вилицата на покривката и каза:

— Мамо Лена, ти както искаш, но аз нямам намерение да мълча. Той все пак ми е баща.

Но «мама Лена» замаха уплашено:

— Татко ти помоли… Да не стане още по-лошо. Нека не намесваме Саша.

— Когато бъде труп, вече нищо страшно не може да му се случи. Хайде, няма да отслабне Саша, ако ме изслуша. Никой не го кара да се меси. Може просто да даде някой разумен съвет.

Елвира беше глезена, но не и глупава. Турецки лесно намираше общ език с нея.

— Говорите си така, като че ли ме няма. В какво да ме намесвате? Нещо станало ли е? Разказвай, Еля.

— Една сутрин наскоро папата се прибра целият кален, пребит. Каза, че малко му остава да живее. Дали му ултиматум.

— Какъв ултиматум? Кой?

— Крие. Оттогава не е стъпил във вилата, не пуска и нас.

— Кога беше — точно!

— В неделя, в пет сутринта. Той миришеше на бензин, сигурно го бяха докарали с кола, но не чухме шум на двигател, явно са го хвърлили някъде доста далече от вилата. Събрах цялата мръсотия в един чувал.

— Каква мръсотия?

— Обуща, яке, панталон. Всичко в кръв, бяха му разбили носа. Сигурно е падал, докато се прибере, беше в кал и вар. Мама Лена не позволява дори аз да говоря с него по този въпрос.