Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Сашка, ти да не си откачил?

Но това вече не беше сън, главата си беше истинската на униформения майор Вячеслав Грязнов, а до него стоеше Ирина, увита в одеялото, и уплашена гледаше Турецки.

— От такива сънища спокойно може да откачи човек… Крещях ли? Колко е часът? Мен ли търсиш, Слава?

— Напротив! Имам тайна любовна среща с Ирина, докато къртиш тук на кухненската маса. Ама ти май още спиш. Хайде, Ирка, направи му едно кафе да вдигне кръвното. Сега ще трябва да ме изслушаш, защото нямаше кога и къде да ти изготвя всичко черно на бяло. Утре ще го получиш в писмена форма, но първо ще се наспя, че трийсет и шест часа не съм мигнал и умирам от глад. Ако отпуснете залък хляб, ще съм ви задължен до гроб.

— Какъв залък бе, човек! Има кльопане колкото щеш! Ирка, върви, лягай си, аз ще направя всичко, и кафето…

— Страхотна задача ми възложи ти, Сашка. Моят Горелик, дето го сложих телохранител на Славина, вече се изръси за глоба, че паркирал на забранено място. Знаеш ли къде?

— Досещам се. Пред Министерството на икономиката.

— Да. На Садовое колцо. Взели я с черен мерцедес, Горелик естествено записал номера. Колицата е служебна на другаря Шахов. Засега всичко е наред, като изключим разправиите с мадам Горелик мъжът й не се бил прибирал…

— Нищо не е наред, Слава. Вчера я даваха по телевизията — в едър план.

— Коя?

— Славина. Шахов я е взел за преводачка.

— И какво?

— Как какво — ти на интересен ли ми се правиш! Щом аз съм я гледал, дето изобщо не гледам телевизия, значи сред милионите TV-зрители спокойно може да са и онези, които я търсят.

— Аха. Значи да се готвим за най-страшното. Ще сложим още някого с Горелик. Добре поне, че успя да я измъкнеш от къщи. Докато включат, че в момента е у Чуднова, все нещо ще измислим… Така. Слушай сега: с благословията на славната наша шефка Романова от славната ни криминална милиция влязохме в апартамента на Капитонов. На пръв поглед — ред и чистота, в смисъл точно обратното, навсякъде такива прахоляци, все едно няма жива душа от години. Никакви следи в антрето. Постлано с едно килимче — чудничко. Под килимчето паркетът чист — свети. Поразбутахме го по-основно и какво… Според предварителните анализи — кръвта е като тази от гащеризона на Славина.

— Значи наистина…

— Защо, съмняваше ли се? Сега. Нали знаеш какво става, като хвърлиш фас в тоалетната чиния и дръпнеш водата? Той отначало не ще да отиде в канализацията. Пушачите обикновено знаят и като подгизне, пак пускат водата. Проверих казанчето на Капитонов — собственият ми фас потъна чак на третия път. Зависи и от налягането в казанчето.

— Можеш да защитиш докторат на тоалетна тема.

— Пепелникът е измит, значи са пушили в стаята, а не на крак. Единият е изгасил фаса си, другият е отнесъл пепелника в тоалетната. Този другият е непушач. Самият Бил нали е непушач между другото? Но той с приклъцнат гръклян надали го е раздавал по чистотата. Мислиш, че са глупости? Но може да изскочи нещо? Представяш ли си — намираме ги, но не разполагаме с никакви доказателства. Тогава ти им инсценираш много художествено цялата история с фаса в кенефа. Може и да се хванат.

— Но може и не.

— Второ. На прашния бюфет имаше оставени очила в кожен калъф с някаква особена златна винетка, нещо като клонче. И със следи от двуседмичен прах. Дадох ги за експертиза, ще видим чие производство са. За четене, два диоптъра, западногермански рамки, калъфът може и да е нашенски, но още нямаме последните резултати.

— Надали убийците ще си забравят очилата. Да са на Бил?

— Ама че въпросче! Откъде да знам.

— За самия Бил нищо ново?

— Портретите му нямаха успех в спортните среди. В криминалните също. Обаче открихме един занемарен вертеп в «Червен строител».

— Чакай де, кога успя?

— Шефката ми даде цял отряд. Много се е разтревожила за тая твоя Славина. Та моите момчета претърсиха целия «Строител», не оставиха нито кътче неогледано. Открихме един пенсиониран по инвалидност — нали ги знаеш, те са най-благодатните свидетели: животът му скука, той здрав и прав, само дето не може да си свива крака в коляното. Защото вместо крак има протеза… Какво се смееш?… Та този капут доприпка с протезата и веднага разпозна нашия човек. Каза, че го виждал много пъти преди някоя и друга година. Заведе ни при опожарената къща. Там по-рано се събирала компания, според думите на инвалида — доста съмнителна. Мацета, млади и по-стари, гримирани и прочие, мъжете стоварват водка с кашони. Запивали за по два-три дни. Нашият бил все с една и съща, някаква скапанячка и злоба на вид, пък и по-дърта от него.