Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Знаеш ли какво искам да ми кажеш — вече по-сериозно продължи Грязнов, — как постъпи с Транин? Уби го и го зарови?

— Транин ли? Той е там, в осемнайсета барака… Слава, знаеш ли, откраднах колелото.

— Забрави за колелото, върнато е вече на собственика и за щетите са му платени 50 р. от джоба на старши лейтенант Горелик, който факт той не възнамерява да забрави и ще изиска милицията да му осребри сумата.

Ирина затвори очи. Спомни си: светлините на колата близо до бараката, където хъркаше Транин. Значи не са били момчетата на Грязнов, а «верният приятел» на Валерия Зимарина. Тя започна хаотично да разказва на майора за премеждията си, като прескачаше от вилата на прокурора в Акушинско на леговището на Транин в Подлипки, но Грязнов я разбираше от половин дума, кимаше и почесваше наболата рижава четина по брадичката си.

— Виждате ли, Константин Дмитриевич — каза Борко и прекара гумата на молива по екрана, — номерът, който ми дадохте, е последен. На седми и на деветнайсети ред вместо номерата имаме нули.

Меркулов за първи път през живота си седеше пред компютър. Той внимателно следеше манипулациите на Борко за влизане в програмата на Биляш, както му обясни кагебистът, но всички тези означения само му се мержелееха пред очите и оставаха недостъпни за разума му. Сега се подреди колонка от цифри и той наистина видя накрая номер «2874», който знаеше от Романова. До номера се изписаха букви като от гръцката азбука:

є җ α θ ν γ

— Да речем, че картата с този номер е последна, тъй като номерата се сменят във възходящ ред през шест.

Меркулов забеляза сега, че наистина предният номер — 2868 — е с разлика от шест.

— Андрей Викторович, казахте, че ваши служители ще дешифрират списъка. Днес е събота, тоест вече е неделя. Работят ли в почивните дни?

— М-м… Обикновено да.

— Може би номерът е на самия Биляш. След като карта със същия номер е открита в колана му? Просто номерата да са в обратна последователност, а името Биляш така да се изписва на гръцки?

— А, аз… това вече го проверихме. На гръцки е пълна безсмислица. Отделно, че за Биляш подобно изписване би било непосилно, той на латиница едва си пишеше името и все сверяваше по листче. По-скоро са нарочно подменени символи и ако си поблъскаме главите, накрая всичко ще излезе страшно просто.

— Само не разбирам откъде е разполагал с гръцки, как се казва това?

— Клавиатура? Клавиатурата няма нищо общо. С комбинации от тези цифри вдясно може да се изпишат около седемстотин знака и графически фигури. Както виждате, Биляш е кодирал само текста, който — предполагаме ние с вас — представлява фамилни имена. Ако отгатнем поне едно, ще имаме шифъра за останалите. И както вие самият казахте в началото, това ще е задача за първолаци. Но за съжаление нямаме нито едно означение, което да е с пет букви, за да отговаря на името Биляш.

— Или на прякорите. Защото Бил например едновременно е и съкращение, и прякор.

Борко с вдигнати вежди наблюдаваше екрана. Без очилата и симпатично разрошен изгледаше съвсем млад.

— Знаете ли какво, Андрей… Може ли така да ви наричам? Ами ако сред вашите програмисти и оператори има някой, който да се окаже от групата на Биляш или друга подобна?

— Изключено! — не го остави да довърши Борко.

— Изключено е, разбира се. Въпросът беше, честно казано, провокационен.

Борко намръщен извърна глава и видя засмяното лице на Меркулов.

— Не забравяйте, Андрюша, че все пак съм следовател. Вие не сте дали нищо на програмисти, нито на оператори — сам сте изпълнили всичко точно защото нямате доверие на никого в това ваше опорочено учреждение.

Борко сви устни, но Меркулов видя, че едва се сдържа да не се засмее. Накрая не издържа, прихна в шепа точно както малката Лидочка, когато Меркулов я изобличеше в някоя щуротия, и каза:

— Да опитаме ли? Тъкмо преди да се обадите, завърших схемата на цифровото избиране и вместо гръцките букви, както ги нарекохме с вас, сложих цифри. Така че последният номер гласи: сто и деветдесет, сто деветдесет и едно, сто деветдесет и четири, сто и осемдесет, сто осемдесет и едно, сто осемдесет и пет. Какво ще кажете, Константин Дмитриевич?

— Да. Гончар. Тоест Гончаренко. Биляш обещал да му даде пропуск за Беса. Вероятно е последният. И в името му няма еднакви букви.

По някакъв невъобразим за Меркулов начин Борко с едно движение на пръста изкопира «гръцките букви» от последния ред и под тях сложи руските: