Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Момчетата са с мен — рече Вартанян и небрежно посочи двамата телохранители, каквито задължително трябваше да има мафиот на неговото положение.

Лейтес хвърли поглед на главорезите, изправени зад Вартанян.

— Може ли да им се гласува доверие? — попита просто проформа той.

— Излишни въпроси, Льова. Мои хора, плащам им.

— Да се забавляват. Забравих да те предупредя, Гарик, малките дойдоха със своя собствена програма и днес сме на нов режим — те сами си избират клиентите и това се нарича «дами канят», затова не мога да ви гарантирам избор по вкус. В последния момент смених моите бабети с тези сладурчета от Естония, всички белички, всички куклички, най-голямата е на седемнайсет, цимес [11] Еврейски празничен сладкиш (идиш). — Б. пр. ти казвам!

Яхнали високите столчета на бара, Вартанян и неговите горили пиеха джин с тоник и с леко сумтене наблюдаваха механичните гърчове на тримата айгъри и петте кобили, които доста неумело представяха еротични сцени. Гарик тайно от Лейтес току оглеждаше салона и се мъчеше да отгатне на кого ли е задължен за измъкването от валутния процес. Някакъв му се стори познат, но той не можа да се сети къде беше виждал това врабешко личице. То се асоциираше с далечните години, когато Гарик нямаше не милионите, а дори и дребни за такси.

Вартанян знаеше, че животинската импресия трае около четиридесет минути. Отдавна му бяха омръзнали този вид зрелища и днес не по своя воля посети заведението на Льова. Но трябваше да се преструва на завладян, не дай боже Лейтес да заподозре нещо, ще трябва да се сбогува със свободата си, и този път задълго. Обърна се към бодигардовете:

— Още по едно, момчета? Същото?

— Щом може — любезно приеха момчетата, смъкнаха се от високите столчета и се дислоцираха: единият спокойно се запъти с питието към вратата, вторият се изправи от другата страна на бара, срещу Вартанян.

Гарик усети как грамадното му шкембе неволно се дръпва нагоре.

Шоуто свърши. Разпалени от зрелището бизнесмени попиваха обилната пот от зачервените си темета и с копнеж чакаха продължението на програмата. Помещението за броени секунди се превърна в грамадна спалня, стените се спуснаха и се преобразуваха в кралски легла. Типът с врабешкото личице се облегна назад и късите му крачка увиснаха във въздуха. Тогава Гарик го позна, той беше следовател от Градската прокуратура! Преди шест години беше започнал следствено дело срещу Вартанян в районната прокуратура за подправената диплома, но го повишиха и прехвърлиха делото на друг следовател. Ама какъв звяр беше този пигмей! Как се казваше? Емелин?… Омелин?… Аха, да, Амелин! Голям смях ще падне, ако сделката с него, Вартанян, е била заради този смрадльо.

Угасна осветлението, останаха само стенните лампи, и в червеникавия полумрак в салона влетя ятце девойчета с пионерски униформи: бели блузки, сини миниполички, червени връзки, стегнати на фльонги на гушките. Присъстващите заръкопляскаха, облеклото, непривично за публичен дом, повиши градуса на възбудата. Една от пионерките, не повече от четиринадесетгодишна — според Гарик, — се запъти право към Амелин, безцеремонно му разкопча сакото. Едра девойка избра Гарик:

— Малкият, искаш ли секс?

— Колко? — по навик попита той.

— Сто — отговори тя и окото й не мигна.

— Сто какво? — искрено се заинтересува Гарик.

— Все едно — невинно кимна тя, но допълни: — Само без рупли.

Естонката го задърпа към будоара, където вече се валяше с кисканици голият Амелин, а «пионерката» си играеше между краката му и се глезеше:

— Расвърши ми връската, моля…

Гарик се огледа безпомощно — по другите легла ставаше същото, но един от неговите биячи, прикрит зад чашата с питието, предаваше някому нещо по уоки-токито, квиченето на девойките беше добро прикритие. Амелин прекатури партньорката си по гръб и започна да й разкопчава блузката.

В същия момент силен удар откъсна вратата от пантите, в салона нахълтаха униформени милиционери, «пионерките» заскимтяха още по-ужасно и не можеше да се разбере Амелин дърпа ли се от ръцете на партньорката си, или я изнасилва, а Вартанян, който се опитваше да се измъкне, забеляза, че едно от ченгетата заснима с кинокамера точно тази двойка.

— Изчезвай бързо! — чу Гарик гласа на телохранителя и незабавно изпълни съвета му. Пъргаво, доколкото му позволяваха килограмите, се втъкна в поршето и последното, което видя, преди да запали, беше яката фигура на жена към петдесетте в униформа на полковник от милицията.