СтаВл Зосимов Премудрословски - В дена. Хумористична истина

В Ночлежка веднага направиха много фалшиви приятели, другари за пиене, а монасите, чрез плен, станаха един вид подхранващ за някои паразитни паразити, които поробиха инвалидите и възрастните хора на своя етаж, както и безпомощните бедни хора, приравнени към тях, т.е. ежедневния им подкуп. Но монасите постепенно пренебрегваха тази свободна от тяхна страна и решиха да променят кръга от контакти и мястото за прекарване на нощта, като прибягнаха да се свържат с мен и прекараха нощта в мазето на общежитието на Семинарията на лаврата «Александър Невски», където навремето учи Алексашка Невзоров. Още не бях загубил уменията и опита на уличните боеве и се наслаждавах на специален авторитет сред крадците. Обаждаха ме без кула и понякога не смееха да спорят. Накратко, с мен не се свързах и аз, след като слушах Серафим и Фиона, които знаеха наистина за моя авторитет, а не по слухове, за комуникация и доходи, благоразумно се съгласих. Изводът беше, че съм вид портфейл за сигурност. Те, облечени в расо, влязоха във всеки магазин и предложиха да се помолят за здравето на своите близки, предния ден, уж, заминавайки за някои псковски пещери. Едно име отново струваше в размер на двадесет рубли. Парите ми бяха преведени, а квитанциите, взети в Казанската катедрала, бяха изгорени под тяхно молебен. Аз, за разлика от тях, бях облечен в цивилни дрехи, но с брада. Това беше направено в случай, че ченгетата ни грабнат, аз съм като левия и те нямат стотинка в тяхно присъствие. И всичко мина перфектно. В деня, в който «се нарязахме», тоест получихме точно така, не по хиляда рубли всяка и след работа се скитахме из кръчмите, където изсипвахме сто грама, напивайки се до прасен вид. И те се скитаха до килиите си, в семинарията, в лаврата на Александър Невски, добре хранени и пияни, щастливи и уморени от деня, който минаваше, но пътят към дома беше едновременно опасен и труден. Събудена по различни начини, това се случи в центъра за детоксикация. И тук отново ни отвеждат вече доста пияни в полицейското управление. Фиона е напълно вцепенена. Беше слаб, много мил, добре четен и наивен. Изражението на лицето му, особено пияното, беше като лицето на тъпоок овен с полегати очи. Напротив, серафът беше наклонен и дебел, като прасе, алчен и хитър. Непрекъснато му се е налагало да се търси, точно до ануса, където обикновено се крият хероин, кокаин и плевел. Вярно, бащата на Фиона се качи в ануса, той беше и инициаторът на издирването на всички на свой ред, разбира се, освен за мен, защото имах парите и можех да ги нарежа на склона или на черния дроб, за доверие и вяра в думите си, така че те винаги вярвах в моята специфика. И след откриването на банкнотите, отец Серафим се разкая и помоли за прошка, коленичи на колене и се изненада изненадано как се търкалят там, мърморейки:

– Но как стигнаха до там?

След като ни заведе в следващото полицейско управление, дежурният офицер ни нареди да затворим бандата си в маймунска къща, където двама туркмени и един отвратителен, миризлив, бездомен шмук, облечен през зимата, вече клоунираха, въпреки че горещината беше зад граница плюс тридесет, а той също носеше зимна шапка. И казва, без да иска, че сутрин е студено от риболов, и драска или раменете, после дупето, след това шията, подмишницата или подметката, без да сваля обувките си, след това слабините и други места. И това е вярно.

Вкарахме Фиона в подмишница в клетка и го поставихме на пейката за чакащи. Той се оттегли на гърба си и хъркаше, отваряйки устата си за най-много, което не искам, от което слюнката бавно изтичаше и се объркваше, застлана с коса на брада и мустаци. Мушкайки се по слуз, мухите бяха лепкави, като отровна мушица от комари. Серафим гърмеше, докато седеше. И се опитах да скрия остатъците от пари в подметката, където имах вграден кеш-кеш. Изведнъж решетката се отвори и най-здравият, вероятно от цялата Централна дирекция на вътрешните работи, влезе вътре, андроид с пистолет на рамото. Бавно, изяждайки очите си, разгледа chmyr, след това, докато орелът хвърли поглед към азиатските близнаци от различни епохи, те вече се забиха от очите на пазителя към стената, отваряйки тесни прорези за очи към пет монети от рубла, извикаха нашите зеници и погледнаха спящата Фиона, който дотогава в устата му кръжаше рояк мухи, наподобяващ фунията на торнадо. Серафим отвори лявото си око и каза:

– Командир, довърши го! – и дежурните в бара, пръскайки не вдигнала слюнка в кръг, смеейки се. Червенокосата в бронята спокойно, скърцайки с костите на шийните прешлени, завъртя глава, без да се движи и фалцето, тоест с глас като малко момиче, той взриви: