СтаВл Зосимов Премудрословски - В дена. Хумористична истина

– Е, бабо, другарю Спартак започна героично. – готово, изсипете и настройте масата!!!

Баба измъкна зад себе си точилка, която разточва тесто за кнедли и пица и с рогозка го заби по черепа. Чу се тъпо звънене и двамата едва избягахме от нея. Тя също калдъръмени, десет до пет килограма, се хвърли към нас. И всички зрители отидоха на нейна страна и тръгнаха да ни настигнат, но не догониха, а гърба от камъните боли. Баба Яд-Виг, а след това написа жалба до командира на полка, за което ми дадоха десет дни, и другаря – плеснаха две години дисциплинарен батальон, където той звънна от камбана на камбана, почисти лайна в местния свинарник, ръчно…

Така беше: зад метростанцията на великия командир, свети и просто Сашка, в пенисната зона на вредните издръжки, имаше био тоалетна от три кабини, свързани с една верига, ограничени с една цел, две от тях служеха като работеща тоалетна, където жителите на Св. Петербург, а третият беше офисът на оператора и касата, в едно лице, което събираше пари за услугата за осигуряване на колекция лайна.

Хората стояха на опашка, изтичайки в очакване на всички изходни места. И в интервала между посетителите, търках за пари и споех за парите си дебела леля, която заема длъжността оператор и касиер на тези био тоалетни, Клавдия Филиповна Ундершрам, наследственият Ленинград в пето поколение. Тя не се поддаде веднага на грубо криминалното ми псувни убеждаване, искам да отбележа, че тогава не се изразих и говорех с него. Но резултатът беше на лицето. Лицето се удвои. Беше, в натура, вечерта. И вече хората намаляха в количество. Аз, не мислейки за издръжливостта на тялото на леля ми, реших да излъча по малък начин. Освен това имах имунитет за безплатна употреба. И като влязох в безплатен биосорт, се почувствах същото като леля. Ядената храна ме постави на тоалетната. След това се замайвах, след това последваха разговори с извънземни и по-нататък изригване на остатъците от стомашния тракт по стените, през устата и съня ми, сладък сън без сънища. По това време Клавдия Филиповна Ундершрам се събуди от алкохолно опиянение, изразено в усещане за сухота в устата и гърлото, тоест жажда, отпи от течност нещо и набързо и се страхува от здрач, като причина за закъснение вкъщи. Тя рязко стана и се затвори, на катинари, всички сухи килери и мен, спя вътре, включително бяга…

Тогава имаше нощ, пълна с мърморене на скакалци и господа от различни сфери на живот, които не бяха стигнали до метрото, спят на пейки. Спазвайки бдителност, трима служители на реда в униформа, на служебен автомобил, на марката «Жигули» със сини номера и надпис отстрани на ВОЕННОТО, полицията все още не е измислена в Русия, те се качиха да проверят тъмната страна. След като се увериха, че всичко е в съответствие със закона и никой не може да вземе оставени пари, те настроиха своите превозни средства успоредно един на друг, около недвижими имоти, които включваха биосорти… Двама с картечници, палки, газови кани, ботуши и шапки излязоха и се насочиха към сергиите на азиатски търговци на «шаурма», под контрола на граждани на Руската федерация, с националност на мароканци, които дори не разбираха най-вече руски, но бяха граждани, и то до киоска с надпис «GAY SHAURMA FOR PUTIN AND TUMP». Защо такова име бяха, вероятно, преводачите вероятно бяха с хумор. Шофьорът с пистолет, остана в колата до кормилото и изведнъж?!

Аз, спазващ закона гражданин на Руската федерация, съм руснак по националност. Пристигнах от СССР, Република Казахстан, където ме биеха цялото ми детство, защото бях просто руснак. Въпреки това, когато пораснах, вече ги победих. Но това е различна история и сега се върна към сюжета: Аз, спазващ закона негражданин на Руската федерация, по националност – руснак, уважаван осъден, майор от ФСБ, пенсионер, инвалид и всичко това в комбинация, особено след като знаех всичко това задочно, нито където не го беше, изведнъж се събуди от мъчително хъркане от съседна кабина и, за да бъда по-точен, усещах затворената, нощна, квадратна стая около мен и тавана отгоре. Усетих всичко и не си спомних или не разбрах къде съм?! Стените смазаха ума ми така. Реших да се кача на «мини сцената», където седях преди, и кракът ми падна в дупката и там всичко е като в залив. Изкрещях и се събудих с ритмично хъркане, мечтая за дъщеря на генерал, другар сержант и шофьор на непълно работно време. Той се уплашил и дори трепнал като циганин, като смазал гърдите си, но веднага оценил ситуацията, но не повярвал в призрака. Аз, не до умението, ругаех за помощ, опитвайки се да пробия поне някаква дупка в заобикалящата една от стените, но трудовете ми бяха безполезни и хъркането не спираше.