СтаВл Зосимов Премудрословски - В дена. Хумористична истина

И в това време, от другата страна на тоалетната, един колега шофьор на колесницата, сержантът вече беше извикал подкрепления и двама, не очаквайки арабска храна от тесто и пиле, котки и кучета, купени за нищо, вече тичаха на помощ на колега и колега.

Чух гласове от другата страна на кабината, но това не помогна за намаляване на главоболието от махмурлук.

– Кой е тук? – попита един от тях.

– Ето ме и кой сте вие? – попитах аз.

– Аз? сега знаете…

– Разбийте замъка!! – попитах другия и не беше трудно да се направи това с цевта на щурмова пушка. Вратата се отвори. Пред мен стояха трима изненадани непълнолетни, един, между другото, с кръстосани очи, в униформа, подобна на полицая. Тогава ме заведоха в най-близкото полицейско управление, а тоалетното хъркане никога не утихна.

Пазачът дълго мислил как да посочи причината за дежурното задържане в доклада. И се посочва, както следва:

«… Задържан, докато се опитва да ограби съдържанието на био тоалетната отвътре, криейки се от правосъдието с катинар, отвън.»

Всички се забавляваха, особено след като предишният задържан, който беше принуден да почисти някакъв офис, се опита да избяга и се заби на върха между тавана на тавана на прозореца и стърчащите ребра на коващата решетка от осемнадесети век. Повикаха се пожарникари, по-точно бойци с огън, а пожарникарите са тези, които са го подпалили. За съжаление, Министерството на извънредните ситуации все още не е измислено. Тези го питаха:

– С какво се задържаш?

– Пубис и яйца!! – отговори той със сълзи на очи. Той също беше спасен и изпратен да почисти външната къща, която беше без прозорци. Напротив, аз влязох в отказ, като казах, че ще прекратя живота си, ако продължат да нарушават конституционните ми права и да ме принудят да махна лайна в тоалетната. Те се засмяха на Конституцията и замениха наказанието ми, като ме биха в бъбреците, след което започнах да пикам през нощта, отначало с кръв, а след това със сода. Но тоалетната не миеше!! И аз след час разорах просторите на нощния проспект Невски, в търсене на живот…

Съдбата ме заведе временно в града герой. Санкт Петербург, в благотворителен общежитие, просто наречен в народа като бездомник. Дадоха ми шконар, тоест легло, което отбивах за половин месец от местни пияници-власти, пуснали петнадесет в болницата, преди да ме напуснат. Трофеите бяха матраци. Натрупах девет от тях. Подредих ги една върху друга и спях почти на тавана. Имаше някои неудобства: ласкателството беше много перпендикулярно и аз се облегнах на дървено стълбище. Животът пое нормалния си ход: Сутрин – вечер, обяд – тоалетна и т.н. на всеки ден. Те платиха на мен и моя другар корморан Лиоха Лиси, който завърши две висши образования в зоната за петнадесет години, за спокойното състояние на втория ни етаж. Не се различаваше по гледка и имаше осемнадесет на червено по думите му. И тъй като беше трудно да се сдобият с очила с такива окуляри, той сгъна от наличните, като добави, три рамки с очила и ги свърза с медна жица. Така той постигна сто процента визия. И започнах да го достойнствам с шега на осем очи. Живеехме с него в семейство, както в зоната, накратко, имахме корени и споделяхме хляб чрез печене, обаче по някаква причина той ми даде по-голямо парче, или ме уважава, или ме храни за гладни обсадни времена, за да удължи живота ми чрез усвояване плътта ми Всяка сутрин аз, събуждайки се, намирах на масата си разпоредби за целия ден или повече. Стари хора и жители от друга епоха, всички практически седнали на места не толкова далечни и не твърде къси: най-малкият беше на около петнайсет години, доброволно споделяха с нас дажбите си, придобити по различни начини на малки кражби и раздаване на по-богати слоеве от населението, така наречения дом, Винаги съм бил против и връщах това обратно и затова те отдаваха почит, когато спях. Плешивият се зарадва на това внимание и също започна да яде мазнини.

Една мразовита сутрин се събудих. Снегът падаше през прозореца. Да ставам както обикновено беше мързел и нямаше планове за закупуване на пари, особено от вчера и главата ми спря. Плешивият мъж, както обикновено, четеше нещо в ума си, движейки се само с долната си устна. И всичко това би продължило, ако не беше появата на стария седемдесетгодишен корморан-рецидивист, моряк, моряк на дълги разстояния, пенсионер и бездомник Методий с финландски корени. Искам да отбележа, че осъдените обикновено общуват с касти, както в случая. И говореше повече с кавказки, отколкото с финландски акцент.