СтаВл Зосимов Премудрословски - В дена. Хумористична истина

– Е, паразити, имаме аша? започна от рамото. Обърнах се, Балд пусна книгата. Мина минута.

– Какво ти трябва, стар? – попита Балд и се зарови в роман.

– Спрете да разглеждате досието, вземете златните фигури, тоест аз, и отидете дебели. За четири години получих пенсия.

След думите му минаха около две минути и под краката ни се стичаше свеж сняг. В далечината имаше магазин с дрямка от някакъв вид грузин. Влязохме в него и поръчахме двеста. В намазан и препечен Методий:

– Татарите не живеят без двойка! – поръчахме още сто. На следващо място, след стария тост:

– Бог обича триединството! – изцедихме и тези чаши. Тогава говорихме мълчаливо, всеки със себе си и единствено Методий не замълча и разказа как първият мандат е получен от петте налични. Не бяхме свободни слушатели.

– Нашият кораб дойде с Кюуби. Отидох в селото на брат ми. Пихме една седмица. И така на сутринта се събрахме при икономката, след денатурираното вещество и минахме покрай къщата, където беше сватбата. Поздравих ги, а те ми изпратиха три писма… Огледах се и видях купчина тухли зад себе си, докато брат ми ходеше по бензин и брадва, взех всички камъни в колибата, имаше рана, да, булката беше директно в челото. След това той започна да обстрелва прозорците. Купката нямаше време да свърши, когато вече бях вкаран в затвора в продължение на три години. Какво друго ще пиеш? – завърши той и отиде до бара на потребителските стоки.

Пихме много и дълго време, дори закусихме. Вечерта покривът на Лизи беше съборен и той започна да се сблъсква с други. Погледнах този беспонтов урок и поведох пияния синджир към хижата. И Методий в това време, получил от Лизи случайно или не, под окото си, заспал на масата, стоял на пода.

Сутринта ме събуди тъп звук и яростен бунт на Плешив.

Оказа се, че когато спи, разгневен Методий влетя в стаята с накуцване и удари спящ Лиоха с патерица директно по челото. Той скочи на леглото и падна на пода, стана с рогозка и се хвърли върху старото. Тогава си спомням през дрямка, имаше бой, докато не се разделиха. Оказа се, че когато заведох Лиси от механата, пияният Методий загуби съзнание. Той беше изхвърлен културно на улицата, преди да се затвори, и той пълзеше у дома, разчитайки на инстинкта си.

– Ти ме хвърли, Плешив!! – Лаеше като грамофон и преставаше да бръмче и да се пее, дядо, който вече лежи на пода, с гръб надолу.

– Как? – попита, стиснал гърдите на Методий и седна като прасе, плешив с костите на ръцете си.

По това време старият корморан, опитвайки се да изпълзи изпод корморан на средна възраст, разви разви лявото си ухо и изтръгна слива от носа си. Плешивият мъж отговори, без да пусне ръце, като го духаше по главата.

– Добър, в натура. – Опитах се да успокоя младия им корморан, искам да кажа. – Ей, бездомници, прахосвайте ги по леглата. Кажи ми, Методий, какво започна да бръмчи?

– Аз!! – като не пусна Балд, дядото започна да се оправдава. – Спя, в натура, чувствам, че някой изтръпва остроумие, отварям очи – сняг. Преместих се и започнах да ставам. Обръщам се и пред мен има леля и трамвай, на десет сантиметра от мен. Нощта е студена, с махмурлук и също Лиси, добитъка, го хвърли, а! Да!! Да!! – възкликна три пъти Методий.

– Да!! Да!! Да!! – Три пъти Лиси го удари в очите.

След половин час вече поръчахме двеста грама и щяхме да оправдаем нашите недоразумения. И така цял месец, докато Методий не обедня. Хубавото е банкова карта. Икономически…

– Това беше в онези далечни без юридически времена, когато тундрата беше човек. Повдигнете подмишницата на човека от тундра, половин ден, спуснете подмишницата на човека от тундра, половин нощ. И въшки живееха върху него. И за да погледнем отблизо сто процента визия, това изобщо не бяха въшки, а мамути, полярни мечки, елени в края и прасета. И тогава всички наричаха чукчи – хора, тъй като те бяха единствената порода, живееща в тундрата. Човек от тундра ходи с вдигната подмишница и я одраска, докато чукките при ярангата преживяват ужасна буря. Подмишницата спря да драска човека на тундрата и бурята утихна. А чукките напуснаха домовете си в тундрата и веднага му благодариха за чистия бял сняг с жълтата му урина. И тундрата стана като липса на витамин в организма, като акне по тялото. И всичко това се появи и всички започнаха да танцуват, но тихо жълтите сокчета започнаха да изчезват, някой ги открадна и остави дупки. И тогава местният чукочски бездомник Сережа, когото всички наричаха «жълт сняг», продължи историята си, мъжът от тундрата му нареди да намери крадец и да го изкопае сурово. Всички чукчи погребаха в снежните валове и, гледайки, чакаха и бяха изненадани. Оказва се, че децата им се оказали крадец, който смятал тези ледени за петел, които продават на базара. И тъй като бебето се роди, те му казват: