СтаВл Зосимов Премудрословски - В дена. Хумористична истина

– Е, стара жена? – започна другарят. – къде е прасето?

– Да, той е прасе, обичан в плевнята. тя отговори и влезе в стаята. Изважда сноп от половин метър. Той разгръща и рисува меч от пети век пр. Н. Е., Очевидно от епохата на. Ръждив, ръждясал и дръжка, увита в електрическа лента.

– Ето, синове, това е покойният ми Йосиф, в Първата световна война. Когато беше във фабрика за месо, той заемаше и отрязваше всички: дори крави и пиле.

Чувствах се неловко като я гледах Стахановски, прозрачен поглед. Приятел взе ножа от ръцете на любовницата…

– Хайде, кажи ми. – Къде се стича, А?

Тя ни превръща в плевнята.

– Там – казва – моята любима Борусенка.

Честно казано гледам тази Борусенка и очите ми са зад ушите.

Неговият корал беше свален от дъски с прорези две по три. А от процепите на пролуките гънките и пръчката висят с ластик. Явно това е прасенцето Борюшище половината от живота и не лъже.

– О, скъпа, ще отида до хижата. – ридаеше баба, покривайки беззъбата си уста с ъглите на шал. – И вие сте по-внимателни с борюсенката. Аз съм единственият от моите роднини. Няма друг, аз се грижа за него от раждането. Довиждане, моят яхтен добитък. Yyyyyyy!! – ридаеше старата жена и веднага спря да ридае с един замах, променяйки гласа си от скърцащ на бас. – И не забравяйте, момчета, имам го за продажба…

– Всичко ще крещи, бабо!!! – окуражи другарят и се обърна към мен. – А ти, приятелю, помогни ми, отвори портата.

Аз крадешком се приближих и обърнах грамофона, портата изръмжа и прасето дори не помръдна ухото си. Рита копеле. Е, приятелят ми не се обърка веднага и с всички сили как реже прасе в никел, намушкан наполовина и се покатери. Никел, размерът на чиния. След няколко секунди прасето отвори дясното си око, а след това и лявото. След това последва писък и «мамут» на име Fighting скочи върху копитата, стърчащи от корема му, краката му не бяха наблюдавани.

Присвивайки се с двете очи към камата, след което изправи синьо русите зеници в различни посоки, прасето насочи погледа си към другаря. След като отново присви очи към дръжката на камата, я премести с никъл: нагоре, надолу; нагоре, надолу, приведени в съответствие с поглед поглед върху другар и изтръпна, дотолкова, че целият корал просто се разпадна на маса от чипове. Пресният тор се изсипа изпод краката му и покри няколко пилешки намордника, като ги събори врана, която любопитно се взираше в случващото се. Другарят вече се втурна към градината, през двора на икономическата бабина. Прасето за мамут, с което се боря, бързо се хвана с нарушителя, разпръснало всички живи същества, които имаха разрешение за пребиваване в този двор. Баба се залепи за прозореца и сплеска носа си. Сгуших се встрани, направо вкаменен.

След като изтича от двора, другар, маневриращ в зигзаг, започна да преодолява градински насаждения, разбивайки оранжерии и котловини на парчета, а прасето Бомуся на мамута се стремеше да го ухапе по петата, само дръжката на мини-меч от осемнадесети век, стърчащ от никел, намесен в несъвместим хват. Разстоянието беше кратко и другарят вече крещеше за помощ и само остри завои му помагаха да избяга и да избяга, което бе посочено от тълпа азиатско-цигани и народни зрители-съседи, които се взираха извън оградата. Таджикски и цигански майки дръпнаха децата от оградата, но те не се откъснаха, искайки да гледат жив трилър, наречен: «отмъщение и екзекуция на прасето на мамута Боруси над боец на руската армия». И би било трагично, ако не беше спасителната купчина оборски тор в края на градината, но в нея има спасителни залепващи вили, с които жителите на руските села крият сено в купчини. Хванаха ги сръчно, боец-колега и в един миг всичко се случи по различен начин или обратното: прасето на мамута Fighting бягаше, а един боец се нахвърли на мазните й страни, според мъничето, и така професионално бързо и тактично, сякаш беше на тактически изпит, държи не вилици, а пушка за нападение на Калашников, с щик-нож. И дори публиката подкрепи боеца с аплодисменти, възхвалявайки и аплодирайки настъпващата победа на homo sapiens, обикновени руски войски – над природата, разума над ума и в резултат на това прасето не издържа на атаката и се срина мъртво, точно пред вратата на къщата, на прага на която имаше рошав държейки шал в едната си ръка и хвърляйки втора зад долната част на гърба си, сълзливата баба на Яд-Виг. Другарят направи последния тик в трупа на прасе и вила, пронизал безжизненото тяло на животното, люлееше се като струна от контрабас, тракаше.