Говард Джейкобсон - Въпросът на Финклер

Може би беше прекалено висок, за да сънува.

Така че Треслъв трябваше да тълкува сънищата си сам. В тях той се оказваше на неподходящи места в неподходящо време. Закъсняваше за нещо освен в случаите, в които подраняваше. Чакаше да се стовари брадва, да избухне бомба, опасна жена да впие пръсти в сърцето му. Джули, Джудит, Джуно…

Хуно.

Също така сънуваше, че е изгубил нещо и не успява да го открие въпреки всичките си отчаяни търсения из най-невероятни скривалища — зад первазите на пода, в цигулката на баща си, между страниците на книгите, дори когато предметът беше по-голям от книга. Понякога чувството, че му липсва нещо ценно, не го оставяше в продължение на целия ден.

Либор, който беше три пъти по-възрастен от тях, когато се срещнаха, се появи сякаш от нищото — и действително, в своя кадифен костюм в цвят бордо и съответстваща папионка той изглеждаше така, сякаш е отворил погрешната врата — подобно на Треслъв в неговите сънища — за да дойде да им преподава европейска история, макар че всъщност основното, за което предпочиташе да им говори, беше комунистическата диктатура (от която бе имал благоразумието да избяга през 1948, точно преди тя да впие нокти в страната му), Бохемия от времето на хусистите и ролята, изиграна от прозорците в чешката история 12 12 Три събития от чешката история са известни като Пражки дефенестрации (от латински, изхвърляне през прозореца). — Б.пр. . Джулиан Треслъв помисли, че чува „вдовиците“ и се развълнува.

— Вдовиците в чешката история ли, господине 13 13 Английските думи windows (прозорци) и widows (вдовици) звучат по сходен начин. — Б.пр. ?

— Прозорците, chlapec 14 14 Момче (чешки). — Б.пр. , прозорците!

В своята собствена страна той бе работил като журналист, филмов критик и водещ на рубрики за светски клюки; по-късно, вече под името Игън Слик, като холивудски коментатор, беше кавалерствал на красивите актриси из баровете на Сънсет Булевард, задоволявайки със статиите си за тях гладната за блясък и слава английска преса, а ето че сега преподаваше нелепостите на чешката история на английски гимназисти в Северен Лондон. Ако можеше да има нещо по-екзистенциално абсурдно от чешката история, то това бе неговата собствена.

Съпругата му Малки бе станала причина да изостави Холивуд. Тя никога не го бе придружавала по време на пътуванията му, предпочитайки да остане да поддържа домашното огнище. „Харесва ми да те чакам“, му беше казвала. „Обичам да предвкусвам твоето завръщане.“ Но той бе доловил, че предвкусването започва да я поизнервя, а също и че има материални грижи, с които не бива да я оставя повече да се занимава сама. Затова бе прекратил договора си и се бе скарал с издателя си. Той се нуждаеше от време, за да пише историите за това къде е бил и кого е срещнал. Преподаването му даваше това време.

От Пасифик Палисейдс 15 15 Богаташки квартал в Лос Анджелис. — Б.пр. до Хайгейт 16 16 Скъпо лондонско предградие. — Б.пр. , от Гарбо до Финклер — траекторията на неговата кариера го караше да се смее безочливо по време на собствените си часове, което му печелеше симпатиите на учениците. Утро след утро той изнасяше един и същи урок — изобличаване на Хитлер и Сталин, последвано от Първата и — „ако сте послушни“ — Втората Пражка дефенестрация. Понякога караше някое от момчетата да изнесе урока вместо него, тъй като всички го знаеха наизуст. След това, когато на изпитите не излизаха никакви въпроси за Първата, Втората, нито за Която и Да Било Следваща Пражка Дефенестрация, учениците му се оплакваха. „Не очаквайте от мен да ви готвя за разни изпити “, казваше им той, цупейки и бездруго нацупената си устна. „Има много учители, които да ви помагат да изкарате добри оценки. Моята цел е да ви дам представа за по-широкия свят.“

Либор искаше да им разказва за Холивуд, но Холивуд не беше в конспекта. Прага и нейните дефенестрации все някак можеше да вмъкне, но не и звездите и техните прегрешения.

Той не се задържа дълго. Учителите, които носят папионки и говорят за широкия свят, рядко успяват. Шест месеца по-късно той вече работеше за чешкия отдел на БиБиСи през деня, а през нощта пишеше биографии на някои от най-красивите жени в Холивуд.

Малки нямаше нищо против. Тя го обожаваше и го намираше за забавен. Забавен беше по-добре от абсурден. Това нейно мнение го запазваше нормален, „с което малко чехи могат да се похвалят“, шегуваше се той.

Когато имаше време, продължаваше да се среща с двете момчета. Тяхната младежка невинност го забавляваше, самият той никога не бе имал такава. Водеше ги на барове, които те не можеха да си позволят, забъркваше им питиета, за които дори не бяха чували, а още по-малко опитвали, описваше в значителни подробности еротичните си подвизи — той използваше именно тази дума, еротичен, като я търкаляше по езика си, сякаш сладострастието на самите срички беше достатъчно, за да го възбуди — и им разказваше за онази Бохемия, от която бе имал късмета да избяга и се надяваше да не види никога повече.