Говард Джейкобсон - Въпросът на Финклер

— Ако толкова трябва да се омъжваш, защо не вземеш Хоровиц? — питали я те.

— Той е два пъти по-възрастен от мен — отвърнала Малки. — със същия успех бих могла да се омъжа за Шуберт.

— А кой е казал, че съпругът ти не може да е два пъти по-възрастен от теб? Музикантите живеят вечно. Е, ако все пак го надживееш, тогава…

— Той не ме разсмива — казала тя. — Либор ме кара да се смея.

Могла е също така да добави, че Хоровиц вече е бил женен за дъщерята на Тосканини.

И че Шуберт е умрял от сифилис.

Тя никога не бе съжалила за решението си. Дори когато бе чула Хоровиц да свири в Карнеги Хол — родителите й бяха платили престоя в Америка, за да забрави Либор, и й бяха купили места на първия ред, така че Хоровиц със сигурност да я забележи, дори когато Либор бе спечелил известно признание като журналист в шоу бизнеса и бе пътувал без нея до Кан, Монте Карло и Холивуд, нито когато бе изпадал в някоя от дълбоките си чешки депресии, нито дори когато Марлене Дитрих, неспособна да проумее, че на света съществува часова разлика, бе позвънила от Шато Мармон 8 8 Известен луксозен холивудски хотел. — Б.пр. в лондонския им апартамент в три и половина сутринта, наричайки Либор „скъпи мой“ и ридаейки в слушалката.

— Ти изпълваш цялото ми съществувание — беше казала Малки на Либор. Слуховете гласяха, че и Марлене Дитрих му е казала същото, но той все пак се беше спрял на Малки, чиято шия беше по-изящна от свонц.

— Но ти трябва да продължаваш да свириш — бе настоял той и й беше купил от един аукцион в Южен Лондон роял „Стайнуей“ с чифт позлатени свещници.

— Ще свиря — бе отвърнала тя. — Ще свиря всеки ден. Но само когато ти си до мен.

По-късно, когато можеше да си го позволи, той й купи концертен роял „Бекстайн“ с корпус от абаносово дърво. Тя искаше „Блютнер“, но той не желаеше в апартамента нищо, произведено отвъд Желязната завеса.

В по-късните им години тя го бе накарала да й обещае, че няма да умре преди нея, толкова неспособна бе да оцелее дори един час без него — обещание, което той тържествено бе спазил.

— Смей се, ако искаш — каза той на Треслъв, — но паднах на коляно, докато й обещавах, точно както в деня, когато исках ръката й. Това е единствената причина да съм още жив сега.

Неспособен да намери думи, Треслъв сам падна на едно коляно и целуна ръката на Либор.

— Мислихме дори, ако единият от нас заболее сериозно, да се хвърлим заедно от Бийчи Хед 9 9 Отвесен варовиков бряг с дължина около 3 мили на южния бряг на Англия, близо до гр. Ийстбърн, известен като „брегът на самоубийците“. — Б.пр. — каза Либор, — но Малки реши, че аз съм прекалено лек, за да падна във водата едновременно с нея, а не й се искаше да виси във водата и да ме чака.

— Бийчи Хед? — удиви се Треслъв.

— Да. Веднъж дори си направихме екскурзия дотам. Подканвахме се един друг да се престрашим. Прекрасно място. Спуска се шеметно към морето, във въздуха кръжат чайки, а по бодливата тел на предпазната ограда висят завързани изсъхнали китки цветя. На една от тях дори още стоеше етикетчето с цената. Помня, че имаше паметна плоча с цитат от Псалмите за Господ, който е по-силен от грохота на много води, както и много дървени кръстове, забити в земята. Мисля, че именно заради кръстовете се отказахме.

Треслъв не разбираше за какво говори Либор. Огради с бодлива тел? Да не би с Малки да бяха ходили на самоубийствена разходка до концлагера Треблинка? Чайките обаче… и кръстовете… Кой знае.

Така или иначе, Малки и Либор не направиха нищо по въпроса. Малки първа заболя сериозно и болестта я довърши.

Три месеца след смъртта й Либор се престраши и скочи в самия водовъртеж на отчаянието си, като нае един вмирисан на стари писма, цигари и Гинес учител да го научи да свири импровизациите, които Малки бе изпълнявала така, сякаш Шуберт е в стаята с тях (и ги съчинява в момента), като ги свиреше отново и отново, с четири от любимите му снимки на Малки, поставени на капака на пианото пред него. Неговото вдъхновение, неговата учителка, неговият другар, неговият съдия. На една от тях тя изглеждаше непоносимо млада, облегната, смеейки се, на кея в Брайтън, с огряно от слънцето лице. На друга бе облечена в сватбената си рокля. На всичките тя имаше очи единствено за Либор.

Когато музиката започна, Джулиан Треслъв се разплака открито. Ако той беше женен за Малки, не се съмняваше, че щеше да плаче над красотата й всяка сутрин, щом се събудеше, за да я намери до себе си в леглото. А после, когато се събудеше и тя вече не беше до него, не можеше да си представи какво би направил… Да се хвърли от Бийчи Хед — защо не?