Виктор Пелевин: Затворника и Шестопръстия. Принцът на ДПК. Омон Ра. Жълтата стрела

Загледан в равните редове, той се обърна към вратата на купето си, посегна към дръжката и изведнъж забеляза най-долу на листа постскриптум, нещо кратко, дописано със ситен почерк, което не беше видял преди — сигурно защото бе точно на сгъвката.

В същия миг усети, че не се намира в празния коридор на влака, а лежи на леглото си в купето и сънува. Започна да се събужда, но през този неуловим миг на пробуждане успя да прочете и да запомни постскриптума, по-точно да запомни думите, които сънуваше — насън те имаха съвсем друг, неприложим в обичайния свят смисъл, но той успя го да разбере.

P.S. Цялата работа е там, че ние непрекъснато тръгваме на пътешествие, което е свършило миг преди да сме потеглили.

Андрей запали лампата над възглавницата си, извади писмото и го препрочете — там липсваше какъвто и да било постскриптум. На мястото, което бе сънувал, имаше само няколко едва забележими следи, сякаш някой бе драскал по листа със засъхнала химикалка, опитвайки се да я разпише.

Нещо не беше наред. Докато е спял, нещо се беше случило. Андрей стана от леглото, тръсна глава и изведнъж разбра, че наоколо цари оглушителна тишина. Колелата вече не тракаха. Надникна през прозореца и в квадратното петно от светлина видя неподвижна клонка с големи черни листа. Влакът беше спрял.

Излезе в коридора. Там всичко си беше както преди — лампите светеха, миришеше на цигари. Но подът долу беше абсолютно неподвижен. Андрей забеляза, че докато върви по него, леко се поклаща. Вратата на служебното купе зееше. Надникна вътре и погледът му срещна шафнера, застинал до масата с чаша чай в ръката. Андрей отвори уста да попита какво е станало с влака, но разбра, че шафнерът не го вижда. Тогава си помисли, че той е заспал или е изпаднал в някакво вцепенение, но не щеш ли, погледът му се спря на чашата в ръката му — в нея неподвижно висеше бучка захар, над която се издигаше верижка от също така неподвижни мехурчета.

Вече знаеше какво трябва да направи. Пристъпи към шафнера, внимателно бръкна в страничния джоб на сакото му и измъкна ключа.

После излезе на площадката, приближи се до вратата, мушна ключа в кръглата ключалка (той не потъна много дълбоко, защото тя бе задръстена от натрупани с годините боклуци) и го завъртя. Вратата се отвори със скърцане и на пода се изсипаха натиканите в процепа й вкоравени фасове. Андрей понечи да се върне в купето, за да си вземе нещата, но разбра, че никоя от вещите, останали в куфара под леглото му, сега вече няма да му трябва. Стъпи на ръба на четвъртитото желязно стъпало и надникна в тъмнината. Тя беше безкрайна и тиха. Оттам долиташе топъл вятър, изпълнен с безброй непознати ухания.

Той скочи върху насипа. Щом краката му тупнаха върху чакъла край траверсите, отзад се чу съскането на сгъстен въздух, а подир миг изтракаха буферите между проточилите се вагони. Влакът потегли и полека започна да набира скорост. Андрей се поотдалечи на няколко метра и погледна „Жълтата стрела“.

Отстрани тя наистина приличаше на сияеща с електрически светлини стрела, изстреляна незнайно от кого в незнайна посока. Той погледна натам, откъдето се задаваха вагоните, а после — накъдето изчезваха. И от двете страни не видя нищо, освен тъмна пустош.

Обърна се и тръгна напред. Почти не се замисли къде отива, но скоро усети, че върви по асфалтиран път през широко поле, а в небето на хоризонта се е появила светла ивица. Тътенът на колелата зад него постепенно стихна и скоро той започна ясно да различава звуци, които никога преди не беше чувал: сухото цвърчене в тревата, шума на вятъра и тихото шумолене на собствените си стъпки.

ДПК — Държавна планова комисия — Б.пр.

Специални части на милицията — Б.пр.

Отдел за визи и регистрации на чужденци — Б.пр.

Подстаканник (рус.) — поставка за тънкостенна стъклена чаена чаша — Б.пр.

Мост над неспокойната вода (англ.) — Б.пр.

МПС — Министерство путей сообщения (рус.) — Министерство на транспорта — Б.пр.

Хранене с екскременти — Б.пр.

В някои второкласни спални вагони в Русия купетата нямат врати и приличат на сепарета — Б.пр.