Виктор Пелевин - Затворника и Шестопръстия. Принцът на ДПК. Омон Ра. Жълтата стрела

Двете стари майки се тръшнаха в триците и се разридаха толкова горестно, че мнозина от присъстващите запреглъщаха; но от време на време майките скачаха от покапаните със сълзи трици, очите им бляскаха и те хвърляха срещу Затворника и Шестопръстия неопровержими ужасни обвинения — след което пак падаха в триците, останали без сили.

— Е — каза след известно време дебелогушият, — разкаяхте ли се? Засрамихте ли се от сълзите на майките?

— Естествено — каза Затворника, който наблюдаваше ту церемонията, ту разни небесни тела. — А как мислите да ни прехвърлите?

Дебелогушият се замисли. Старите майки също не казаха нищо, после едната се надигна от триците, отърси се от прахта и каза:

— Насип.

— Насипът — каза Затворника — ще отнеме поне пет затъмнения. А ние искаме да скрием разобличения си позор в пустотата, ако може по-бързо.

Дебелогушият го погледна, присви очи и кимна одобрително. После каза на някого:

— А бе не са глупави. Преструват се. Я ги попитай какво ще предложат те?

След няколко минути почти до ръба на Стената на света се издигна жива пирамида. Онези, които бяха най-горе, стискаха очи и криеха лицата си, за да не би, не дай си Боже, да надникнат отвъд края на всичкото.

— Качвайте се — заповяда някой на Затворника и Шестопръстия и двамата се закатериха по гърбове и рамене към губещия се във висините ръб на Стената.

Отгоре се виждаше целият притихнал социум, който, затаил дъх, наблюдаваше какво става, виждаха се и някои нови детайли от небето — и дебелият маркуч, който се спускаше към хранилкопоилката от безкрайността — не изглеждаше толкова величествен, колкото от земята. Затворника скочи на ръба на Стената все едно че скачаше на някоя буца, помогна на Шестопръстия да скочи до него и викна надолу:

— Готово!

Викът му ги стресна, пирамидата се люшна, после се срути, но никой, слава Богу, не пострада.

Вкопчен в студената ламарина, Шестопръстия гледаше вдигнатите нагоре лица, гледаше и унилите сиво-кафяви пространства на родината си; гледаше и зеленикавото петно на Стената на света, под която беше минало детството му. „Никога вече няма да видя това“ — помисли си той и макар наистина да нямаше желание да го види, гърлото му все пак се сви. Той притискаше до ребрата си мъничка бучка пръст и прилепнала към нея сламчица и си мислеше колко бързо и неотвратимо се променя всичко в живота му.

— Сбогом, чеда! — завикаха отдолу стариците майки, долепиха чела до земята, заридаха и започнаха да рият с крака буци торф.

Затворника се надигна на пръсти и извика високо:

В този момент го улучи парче торф и той, разперил ръце и крака, полетя надолу. Шестопръстия огледа за последно тълпата и видя, че някой му маха за сбогом той също му махна. След това стисна очи и стъпи назад.

Няколко секунди се въртя в празното, а после тупна на нещо твърдо, заболя го и отвори очи. Лежеше на черна блестяща повърхност от неизвестен материал; над него се издигаше Стената на света — същата, както ако я гледаш от другата страна; а до него, протегнал ръка към стената, стоеше Затворника. И довършваше стихотворението си:

После се обърна към Шестопръстия и му махна да се изправи.

Вървяха по гигантската черна лента и Шестопръстия виждаше, че Затворника му е казал истината. Светът, който бяха напуснали, наистина се движеше заедно с лентата по отношение на другите неподвижни космически обекти, чиято природа той не разбираше, а светилата бяха неподвижни — щом слезеш от черната лента, това веднага ставаше ясно. Светът, който бяха напуснали, в момента бавно се приближаваше към зелената стоманена врата, под която влизаше лентата. Затворника каза, че това бил входът в Първи цех. Странно, но Шестопръстия изобщо не беше поразен от величието на запълващите вселената обекти — напротив, дори изпита леко раздразнение. „И това е всичко?“ — мислеше си недоволно. В далечината се виждаха два свята като този, който бяха напуснали — движеха се заедно с черната лента и изглеждаха доста скапано. Отначало Шестопръстия си помисли, че двамата със Затворника ще влязат в следващия, но по средата на пътя Затворника му каза да скочи от неподвижния бордюр на лентата в тъмната бездна под тях.

— Там е меко — каза му, но Шестопръстия отстъпи назад и завъртя глава. Затворника не каза нищо повече, а просто скочи и на Шестопръстия не му оставаше нищо друго, освен да скочи след него.