Виктор Пелевин: Затворника и Шестопръстия. Принцът на ДПК. Омон Ра. Жълтата стрела

Шестопръстия слезе от буцата и Затворника — съсредоточен и сериозен — се качи на мястото му. Помълча, сякаш се вслушваше в нещо, после вдигна глава и заговори:

— Дойдох тук от друг свят в дните, когато ти още си бил съвсем мъничък. А в онзи, предишния свят, отидох от по-предишен и така нататък. Общо съм бил в пет свята. На практика те са същите като този, почти не се различават. А вселената, която обитаваме, е огромно затворено пространство. На езика на боговете тя се нарича „Комбинат за бройлери «Луначарски»“, но какво означава това не е известно дори на самите тях.

— Ти знаеш езика на боговете? — изумено попита Шестопръстия.

— Малко. Не ме прекъсвай. Общо във вселената има седемдесет свята. Ние се намираме в един от тях. Световете са прикрепени към безкрайна черна лента, която бавно се движи в кръг. А над нея, на небето, има стотици еднакви светила. Така че не те плуват над нас, а ние се движим под тях. Опитай се да си го представиш.

Шестопръстия затвори очи и лицето му се напрегна.

— Не мога — каза той накрая.

— Нищо — каза Затворника. — Слушай по-нататък. Всичките седемдесет свята във вселената се наричат Цел на световете. Във всеки случай поне можем да ги наречем така. Във всеки от световете има живот, но той не съществува там постоянно, а циклично — заражда се и изчезва. Решителният етап настъпва в центъра на вселената, през който всички светове минават поред. На езика на боговете той се нарича Първи цех. В момента нашият свят е точно пред него. Когато решителният етап свършва и обновеният свят излиза от другата страна на Първи цех, всичко започва отначало. Заражда се живот, цикълът минава и в съответния момент светът пак влиза в Първи цех.

— Откъде знаеш всичко това? — тихичко попита Шестопръстия.

— Много съм пътешествал — каза Затворника — и съм събирал тези тайни знания трошица по трошица. В един свят знаят едно, в друг — друго.

— А знаеш ли откъде се вземаме?

— Знам. Какво казват по този въпрос във вашия свят?

— Че това е обективна даденост. Че такъв е законът на живота.

— Ясно. В момента ме питаш за една от най-големите тайни на мирозданието и дори не знам мога ли да ти я разкрия. Но понеже няма на кого другиго да я кажа, ще я кажа на теб. Ние се появяваме на света от бели топки. Всъщност не са точно топки, а са малко издължени и единият им край е по-тесен от другия, но това не е съществено.

— Топки. Бели топки — повтори Шестопръстия и рухна на земята. Тежестта на току-що наученото го затисна буквално физически и за секунда му се стори, че ще умре. Затворника скочи към него и почна да го разтърсва. Шестопръстия постепенно се свести.

— Какво ти стана? — уплашено попита Затворника.

— Спомних си! Да, спомних си! Бяхме бели топки, подредени на дълги лавици. Беше много топло и много влажно. А после почнахме да пукаме тези топки отвътре и… И отнякъде отдолу се появи светът ни и вече бяхме в него… Но защо никой не си спомня за това?

— Има светове, в които го помнят — каза Затворника. — Всъщност става дума за петата и шестата перинатални матрици. Не е кой знае какво и освен това е само част от истината. Но както и да е — онези, които го помнят, ги изолират, за да не пречат на подготовката за решителния етап — или където както го наричат. Защото навсякъде го наричат различно. В моя свят например се наричаше завършващ етап на строителството, макар че никой не строеше нищо.

Споменът за собствения му свят очевидно натъжи Затворника, защото той замълча.

— Добре де — попита след малко Шестопръстия, — а откъде се вземат тези бели топки?

Затворника го погледна одобрително и каза:

— На мен ми трябваше доста повече време, докато стигна до този въпрос. Нещата са доста сложни. Според една древна легенда яйцата се появяват от нас, но това може да е и метафора…

— От нас? Как така? Къде си го чул?

— Сам си го измислих. Откъде да го чуя — каза Затворника някак тъжно.

— Нали каза, че било древна легенда.

— Да де. Аз я съчиних.

— Ти? Защо?

— Виждаш ли, един древен мъдрец, можем да го наречем и пророк (този път Шестопръстия разбра за кого става дума), е казал, че не е важно какво е казано, а кой го е казал. Част от смисъла на това, което исках да кажа, е в това, че думите ми се водят древна легенда. Ох, няма да го разбереш…

Затворника погледна към небето и смени темата:

— Хайде. Време е да вървим.

— Къде?

— В социума.

Шестопръстия се облещи.

— Ама нали щяхме да минем през Стената на света? Защо ни е социумът?