Виктор Пелевин: Затворника и Шестопръстия. Принцът на ДПК. Омон Ра. Жълтата стрела

— Не ми харесва тая работа — каза Затворника, когато боговете най-накрая пуснаха Шестопръстия и си отидоха. — На лошо отиват нещата.

— И аз така мисля — отвърна уплашено Шестопръстия. — Да махна ли тоя боклук?

И показа синята лента, залепена на крака му.

— По-добре недей засега — каза Затворника.

Помълчаха навъсено, а после Шестопръстия каза:

— Всичко е заради шестте ми пръста. Ако избягаме, ще почнат да ни търсят. Освен това знаят за сандъците. Има ли друго място, където да можем да се скрием?

Затворника се навъси още повече и вместо отговор предложи да отидат до тукашния социум, та да се поразведрят.

Оказа се обаче, че откъм далечната хранилкопоилка към тях вече идва цяла депутация. Ако се съдеше по това, че на двайсет крачки от Затворника и Шестопръстия всички легнаха по очи и запълзяха, намеренията им бяха сериозни. Затворника каза на Шестопръстия да стои на мястото си и отиде да види какво става. Когато се върна, каза:

— Никога не бях виждал такова нещо. Очевидно са много набожни. Във всеки случай са видели, че общуваш с боговете, и сега те мислят за месия, а мене — за твой ученик или нещо такова.

— И какво ще стане сега? Какво искат?

— Призовават те. Казват, че някакъв път бил направен прав, нещо било увито и не знам си какво още. И че така било и в книгите им. Не разбрах нищо, но мисля, че си струва да отидем.

— Ами добре — безразлично вдигна рамене Шестопръстия. Измъчваха го мрачни предчувствия.

По пътя депутацията направи няколко опита да вдигнат Затворника на ръце, от което той се отърва доста трудно. Колкото до Шестопръстия, до него никой не се осмеляваше не само да се приближи, но дори и да го погледне, така че той вървеше в центъра на доста голямо свободно пространство.

Когато стигнаха, качиха Шестопръстия на една висока купчина слама, а Затворника остана долу под нея да говори с тукашните духовни авторитети — бяха двайсетина и лесно се познаваха по надутите си гуши. Накрая той ги благослови и се качи при Шестопръстия, на когото му беше толкова гадно, че дори не отговори на ритуалния му поклон — което впрочем беше съвсем естествено за останалите.

Оказа се, че всички отдавна чакали идването на месията, защото наближавал решителният етап, наричан тук Страшния супник, от което ставаше ясно, че тукашните обитатели имат сериозни прозрения. Решителният етап отдавна вече вълнувал народа, а пък духовните авторитети дотолкова се били ояли, че на всички въпроси отговаряли само с поглед към небето. Така че появата на Шестопръстия и ученика му беше съвсем навременна.

— Чакат проповед — каза Затворника.

— Ами измисли нещо — изсумтя Шестопръстия. — Знаеш, че и две думи не мога да вържа, толкова съм глупав.

Като каза „глупав“, гласът му затрепери — личеше си, че още малко и ще се разплаче.

— Боговете ще ме изядат — успя да каже той. — Предчувствам го.

— Стига де, успокой се — каза Затворника, обърна се към тълпата и зае молитвена поза — вдигна глава към небето и разпери ръце. — Чуйте ме всички — извика високо. — Скоро всички ще отидете в ада. Там ще ви пекат, а най-грешните преди това ще бъдат мариновани в оцет.

Целият социум ахна ужасено.

— По волята на боговете и на пратеника им, моя господар, аз ще ви науча как да се спасите. За да се спасите, трябва да победите греха. Ама вие знаете ли изобщо какво е това грехът?

Отговори му мълчание.

— Грехът е в дебелото тяло. Плътта е греховна — и именно затова ще ви поразят боговете. Помислете: какво прави реши… Страшния супник все по-близък? Ами точно това, че затлъстявате. Защото кльощавите ще се спасят, а дебелите — не. Истина ви казвам: нито един кльощав и син няма да бъде хвърлен в пламъците, а дебелите и розовите ще са там до един. Онези обаче, които от днес и до Страшния супник се отдадат на пост и молитва, ще живеят втори живот. Тъй рече Господ. Станете сега и повече не грешете.

Но никой не стана — всички бяха налягали по земята и гледаха: едни Затворника, който размахваше ръце, други бездънното небе. Мнозина плачеха. Речта на Затворника, изглежда, не се понрави само на първосвещениците.

— Защо им каза така? — попита Шестопръстия, когато Затворника клекна в купчината слама. — Ами че те ти повярваха.

— Да не би да съм ги излъгал? — отговори Затворника. — Ако успеят да отслабнат, ще ги върнат на втори цикъл за угояване. А после може и на трети. Тяхна си работа. Дай по-добре да измислим какво да правим.