Виктор Пелевин - Затворника и Шестопръстия. Принцът на ДПК. Омон Ра. Жълтата стрела

Разнесе се такъв страшен рев, че Шестопръстия го възприе не като звук, а като натиск върху цялото си тяло. Богът го пусна — и в следващия момент Шестопръстия осъзна, че е под тавана и че виси във въздуха, без да е стъпил на нищо. Отначало не разбра какво става, но после видя, че по инерция продължава да маха с ръце и че именно те го удържат в пространството. Оттук можеше да види какво представлява Първи цех — това беше ограден от двете страни участък от конвейера и имаше една дълга дървена маса, цялата в червени и кафяви петна и перушина, с подредени на нея купчинки прозрачни пликове. Светът, където беше останал Затворника, беше просто голям осмоъгълен контейнер, пълен с множество неподвижни телца. Шестопръстия не виждаше Затворника, но беше сигурен, че той го вижда.

— Ей! — викна той, докато описваше кръгове под тавана. — Давай насам! Махай с ръце колкото можеш по-бързо!

Нещо долу в контейнера се раздвижи, уголеми се — и Затворника беше до него. Направи няколко кръга след Шестопръстия и викна:

— Отиваме ей там!

Когато Шестопръстия стигна до мътнобялото квадратно петно, пресечено от тънък кръст, Затворника вече клечеше на перваза.

— Стена — каза той, когато Шестопръстия се приземи. — Светеща стена.

Изглеждаше съвсем спокоен, но Шестопръстия го познаваше много добре и виждаше, че е объркан. Той също беше объркан. И изведнъж разбра.

— Слушай! — викна той. — Ами то това е летенето! Ние летяхме!

Затворника кимна и каза:

— Да, разбрах. Истината е толкова проста, че чак яд да те хване.

През това време боговете вече се бяха поуспокоили — двама държаха третия, а той се държеше за лицето.

— Гад такава! Щеше да ми изкълве окото! Гад с гад! — викаше богът.

— Какво е гад? — попита Шестопръстия.

— Начин на назоваване на една от стихиите — отговори Затворника. — Сама по себе си думата няма смисъл.

— А към коя стихия въззовава? — попита Шестопръстия.

— Ей сега ще видим — каза Затворника.

И още докато го казваше, богът се изтръгна от ръцете на другите богове, скочи към стената, хвана един червен пожарогасител и с всичка сила го хвърли към кацналите на перваза — направи го толкова бързо, че никой не успя да го спре, а Затворника и Шестопръстия едва успяха да хвръкнат настрани.

Чу се трясък и дрънчене. Пожарогасителят счупи прозореца и изчезна, а в помещението нахлу вълна чист въздух — чак сега стана ясно каква воня цареше там. И стана неправдоподобно светло.

— Лети! — викна Затворника, внезапно изгубил цялата си невъзмутимост. — Бързо! Напред!

И се засили към прозореца, присви криле и се стопи в лъча жарка жълта светлина, който нахлуваше през прозореца, във вятъра и в новите, непознати звуци.

Шестопръстия също полетя в кръг, за да се засили, мерна за последно осмоъгълния контейнер, покапания с кръв тезгях и размахаващите ръце богове — и сви криле и със свистене излетя през дупката.

За секунда ослепя — толкова ярка беше светлината. След това очите му привикнаха към нея и той видя напред и горе кръг от жълто-бял огън — толкова ярък, че не можеше да се гледа дори с крайчеца на окото. Още по-нагоре се виждаше някаква тъмна точка — Затворника. Той се позабави, та Шестопръстия да може да го настигне, и скоро вече летяха един до друг.

Шестопръстия погледна надолу — огромната уродлива сива сграда беше далече под тях. Матово блестяха няколко боядисани прозореца — единият беше счупен. Всичко друго беше толкова чисто и ярко, че за да не се побърка, Шестопръстия се загледа нагоре.

Летенето беше съвсем лесно — все едно да ходиш. Двамата се издигаха все по-високо и по-високо и скоро всичко под тях се превърна само в разноцветни квадратчета и петна.

— Къде отиваме? — викна Шестопръстия на Затворника.

— На юг — кратко отговори той.

— Какво е юг? — попита Шестопръстия.

— Не знам — отвърна Затворника. — Но е някъде там.

И махна с крило към огромния светещ кръг, който само по цвят приличаше на онова, което някога бяха наричали светила.

По коридора тача човешка фигурка. Нарисувана с обич, дори малко сантиментално. Ако натиснеш клавиша „Up“, тя подскача, превърта се, увисва за секунда във въздуха и се опитва да хване нещо над главата си. Ако натиснеш „Down“, фигурката кляка и се опитва да вдигне нещо. Ако натиснеш „Right“, бяга надясно. Ако натиснеш „Left“ — наляво. По принцип можеш да я управляваш с най-различни клавиши, но тези четири са основните.