Франсоа Рабле - Гаргантюа и Пантагрюел

Колко голяма е била способността на яденето и пиенето да освобождават словото, доказва нахлуването в езика на клириците и школарите на огромен брой речеви, „разговорни“, пародийни травестии, на свещени текстове, свързани с яденето и пиенето. Такива разговорни травестии на свещеното слово са се употребявали при всеки битов гуляй. Обърнати наопаки и снизени свещени текстове, литургически думи, откъси от молитви и т.н. са съпровождали буквално всяка чашка, всеки погълнат залък. В романа на Рабле ярко доказателство за това е речта на брат Жан, но особено „Разговор в пияно състояние“. Ние цитирахме вече и съответните думи на Анри Етиен. Всички тези битови трапезни травестии (те са се запазили и досега) са наследство от средновековието: всичко това са отломки от гротесковия симпозион.

Някои съвременници на Рабле — Калвин, Шарл дьо Сент Март, Вултеус и др. — направо свързват атеистичните и материалистическите течения и настроения през своето време с трапезната атмосфера; те характеризират тези течения като своеобразен „трапезен либертинизъм“ .

Този „трапезен либертинизъм“ през средните векове и през епохата на Рабле е имал демократичен характер. Такава е била още до голяма степен и неговата английска разновидност от епохата на Шекспир — трапезният либертинизъм на кръжока на Неш и Робърт Грийн; във Франция близки до него са били поетите-либертени Сент Аман, Теофил дьо Вио, Д’Асуси. По-късно тази трапезна традиция взема формата на аристократически атеизъм и материализъм, ярък израз на който във Франция през XVII в. са били пиршествените оргии на кръга на Вандомите.

Ролята на освободеното от страха и благоговението пиршествено слово не бива да се подценява нито в историята на литературата, нито в историята на материалистическата мисъл.

Ние проследихме само латинската линия на средновековния симпозион. Пиршествените образи обаче са играели голяма роля и в средновековната литература на народните езици, и в устната народна традиция. Много голямо е значението на тези образи във всички легенди за великани (например в устната традиция на легендите за Гаргантюа и в народната книга за него, която е била непосредственият източник за Рабле). Съществувал е много популярен цикъл легенди, свързани с утопичната страна на лакомията и безделието (например фабльо „Pays de cocagne“) 8 8 Публикувано в „Recueil“ на Méon, t. IV, стр. 175. . Отражения на подобни легенди намираме в редица паметници на средновековната литература. Например в романа „Окасен и Николет“ се изобразява страната „Торлор“. Тази страна е „свят наопаки“. Тук кралят ражда, а кралицата води война. Тази война има чисто карнавален характер: сражават се със сирена, печени ябълки и гъби (раждащият крал и войната с хранителни продукти са типични народно-празнични образи). В романа „Гюон Бордоски“ се описва страна, в която житото се ражда в изобилие и не принадлежи на никого. В книгата, озаглавена „Пътешествието и плаването на Панург, ученика на Пантагрюел, към непознати и чудодейни острови“ 9 9 Докато Рабле бил жив, тази книга била преиздадена седем пъти, включително и под други заглавия. Написана под влиянието на първите две книги от романа на Рабле, тази книга на свой ред е била използвана от Рабле за четвъртата му книга (епизода с колбасната война и епизода с великана Бренгнарийл). (1537 г.), се описва една утопична страна, в която планините са от масло и брашно, реките от мляко, горещи банички растат като гъби направо от земята и т.н.

Отражението на този цикъл легенди намираме у Рабле в епизодите с пребиваването на Алкофрибас в устата на Пантагрюел (мотива на заплащане за спасението) и в епизода с колбасната война. 10 10 В своята „Schlaraffenland“ Ханс Закс описва страна, в която се почитат безделието, мързелът и лакомията; който преуспява в безделието и лакомията, него освен това и награждават; който се сражава с колбаси от дреболии , него посвещават за рицар; за спане тук плащат пари и т.н. Тук виждаме паралелни с Раблеевите образи: епизода с колбасната война и епизода с пребиваването на Алкофрибас в устата на Пантагрюел. Но у Ханс Закс е силен морализиращият оттенък, който е абсолютно чужд на Рабле.

Пиршествените образи играят ръководна роля и при разработването на извънредно популярната през средните векове тема „Спорът на Карнавала с Поста“ („La Dispute des Gras et des Maigres“). Тази тема ce е разработвала много често и най-различно. 11 11 Тя е била още напълно жива през XVI в., което доказват картините на художника Питер Брьогел Стари: два естампа — „Блажната кухня“ и „Постната кухня“, етюдът „Бой между Карнавала и Поста“ и най-после „Турнир между Поста и Карнавала“; всички тези произведения художникът е нарисувал към 1560 г. Същата тема развива и Рабле при изброяването на постните и блажните ястия, които гастрономите поднасят на своя бог, и в епизода с колбасната война. Източник на Рабле е била поемата от края на XIII в. „Сражението на Поста с Месояда“ (в края на XV в. тази поема е била вече използвана от Молине в неговите „Спорове на Рибата с Месото“).