Франсоа Рабле - Гаргантюа и Пантагрюел

В раблеистката литература може да се срещне твърдението, че в прославянето на Гастер в зародиш се съдържа историческият материализъм. Това е и вярно, и невярно. На този етап на историческото развитие, когато е творял Рабле, и дума не може да става за зачатъци на исторически материализъм. Но тук в никакъв случай не бива да се вижда само примитивен „материализъм на стомаха“. Гастер, който изобретява земеделието, начини да се съхранява зърното, военното оръжие за неговата защита, начини за превозването му, построяването на градове и крепости, изкуството да бъдат разрушавани те, а във връзка с това изобретява и науките (математиката, астрономията, медицината и др.) — този Гастер не е биологичното черво на животинския индивид, а въплъщение на материалните потребности на организирания човешки колектив. Това черво изучава света , за да го победи и подчини. Ето защо в хвалата на Гастер звучат и победно-пиршествени тонове , които в края на прославянето преминават в техническа фантастика на бъдещите завоевания-изобретения на Гастер. Но към тези победно-пиршествени тонове се примесват тонове на отрицанието, защото Гастер е користен, алчен и несправедлив: той е изобретил не само построяването на градове, но и начините за тяхното разрушаване, т.е. войната. С това се усложнява образът на Гастер, в него се внася дълбоко вътрешно противоречие, което Рабле не е могъл да разреши. Но той не се е и опитвал да го разреши: Рабле оставя противоречивата сложност на живота, той е уверен, че всемогъщото време ще намери изход.

Ще подчертаем, че победно-пиршествените образи у Рабле са винаги исторически обагрени , както това особено ясно личи в епизода с превръщането на кладата, която изгаря рицарите, в пиршествено огнище; пирът става сякаш в нова епоха. Но нали и карнавалният пир е ставал сякаш в утопичното бъдеще, във върналия се Сатурнов век. Веселото, тържествуващото време говори с езика на пиршествените образи. Както споменахме, този момент и досега се е запазил в нашите наздравици.

Има още една много съществена страна на пиршествените образи, която тук не засегнахме: това е своеобразната връзка на яденето със смъртта и с преизподнята . Думата „умирам“ между другите си значения е означавала и „погълнат съм“, „изяден съм“. Образът на преизподнята у Рабле неразделно се преплита с образите на яденето и пиенето. Но преизподнята има у него също и значението на топографска телесна долница , той я изобразява и във формите на карнавала . Преизподнята е една от най-важните възлови точки в романа на Рабле, както и в цялата ренесансова литература (неслучайно нейното начало слага Данте). Но на образите на материално-телесната долница и на преизподнята ние посвещаваме специална глава: там пак ще се върнем на тази страна на пиршествените образи, която ги свързва с преизподнята и смъртта.

Накрая още веднъж ще подчертаем, че пиршествените образи в народно-празничната традиция (и у Рабле) рязко се различават от образите на частно-битовото ядене, на битовата лакомия и пиянство в раннобуржоазната литература. Вторите са израз на наличната заможност и ситост на индивидуално-егоистичния човек, израз на индивидуалната наслада , а не на общонародното тържество . Те са откъснати от трудовия процес и борбата; те са отчуждени от народния площад и са затворени в рамките на дома и стаята („домашно изобилие“): това не е всеобщ пир, в, който участвуват всички, а домашен гуляй с гладни просяци на прага; макар тези образи на яденето да са хиперболизирани, това е израз на алчността, а не на чувството за социална справедливост. Това е неподвижен бит, без каквото и да било символично разширение и универсално значение, безразлично дали той се изобразява тесносатирично, т.е. чисто отрицателно, или положително (като заможност).

За разлика от това народно-празничните образи на яденето и пиенето нямат нищо общо с неподвижния бит и с наличната заможност на частния човек. Тези образи са дълбоко активни и тържествени , тъй като те завършват трудовия процес и борбата на обществения човек със света. Те са общонародни, защото в основата им стои неизчерпаемото, нарастващото изобилие на материалното начало. Те са универсални и органично се съчетават с представите за живота, смъртта, възраждането и обновяването. Те органично се съчетават и с представата за свободната и трезва правда , чужда на страха и благоговението, а поради това и с мъдрото слово. Най-после те са изпълнени с веселото време, което върви към по-доброто бъдеще, което всичко сменя и всичко обновява по своя път.