Това дълбоко своеобразие на народно-пиршествените образи и досега не е разбрано. Те обикновено са били възприемани в частно-битов план и окачествявани като „вулгарен реализъм“. Ето защо и досега не са разбрани и не са обяснени нито чудното обаяние на тези образи, нито огромната роля, която са играели в литературата, изкуството и мирогледа от миналото. Също не е проучен досега и противоречивият живот на народно-пиршествените образи в системите на класовата идеология, където те се битовизират и израждат, но в различна степен в зависимост от различните етапи в развитието на класите. Така например във фламандизма пиршествените образи въпреки буржоазното им битовизиране още запазват, макар и в отслабена степен, положителната си народно-празнична природа, с което именно се обясняват силата и обаянието на тези образи във фламандската живопис. И в тази област по-задълбоченото проучване на народната култура от миналото ще даде възможност по нов начин да бъдат поставени и разрешени редица много важни проблеми. 13 13 Из книгата Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на средновековието и Ренесанса. Преведе от руски език Донка Данчева. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1978.
$orig_lang=ru
$orig_title=Пиршественные образы у Рабле
$year=1965
$translator=Донка Данчева
$trans_year=1978
$labels=@Откъс
Книга първа
Повест за потресаващия живот на великия Гаргантюа, баща на Пантагрюел
Съчинена някога от метр Алкофрибас, извлекател на квинтесенции
Книга, изпълнена с пантагрюелизъм
Към читателя
Читателю, пред теб е повестта,
пристрастията свои забрави,
лишена от скандал и суета,
чети я весел и не се гневи!
Но съвършенство не търси, уви!
Ти ще намериш много бодър смях,
утеха да ти дам се постарах.
Аз знам какво човека го боли,
не сълзи, бликащ смях във нея влях
и нека винаги те весели!
Преславни пияници и вие, достопочтени венерици (тъй като вам, а не на други са посветени моите писания) — в диалога на Платон, озаглавен „Пир“, Алкивиад, като възхвалява своя наставник Сократ, безспорен цар на философите, между другото го оприличава на силените. Някога наричали силени малките кутийки, каквито днес виждаме в аптеките, със смешни и забавни изображения върху тях, като например харпии, сатири, впрегнати гъски, рогати зайци, оседлани патици, крилати козли, елени в носилка и други подобни рисунки, родени от въображението, за да извикват смях у хората по примера на Силен, учител на добродушния Бакхус. Ала тези кутийки съдържали редки подправки — балсам, сив янтар, амом, мускус, цибетова мас, драгоценни камъни и още много подобни на тях неща. Такъв по думите на Алкивиад бил и Сократ: ако обръщате внимание само на неговата външност и съдите за ума му по външния му вид, вие не бихте дали и пукнат грош за него, толкова той бил грозен и толкова смешно било държането му. Носът му бил чип, погледът сърдит, изражението на лицето тъпо, облеклото просто, бил възгруб, сиромах, необичан от жените, негоден за каквато и да било обществена служба, ала всякога засмян, всякога готов да се събере с приятели на чашка и да се пошегува, скривайки зад всичко това божествената си мъдрост. Но отворите ли такава кутийка, вие ще намерите в нея дивна, безценна подправка: свръхчовешка дълбочина на мисълта, изумителна нравствена сила, непобедимо мъжество, безпримерно самообладание, неизменна яснота на духа, неотстъпна решимост и невероятно презрение към всичко, за което смъртните така много се вълнуват, суетят, трудят, пътешествуват и воюват.
Какво според вас цели това мое предисловие и въведение? Ето какво, добри мои ученици и прочие веселяци. Четейки забавните заглавия на някои от нашите книги, като например „Гаргантюа“, „Пантагрюел“, „Феспент“, „За достойнствата на копчелъците“, „Грах със сланина cum comment 14 14 С коментар (лат.). — Б.пр.
“, вие лекомислено заключавате, че се касае само за глуми, за весели басни и занимливи лъжи; с други думи, вие обръщате внимание само на външния показател (заглавието) и не вниквате в същината на нещата. Но за човешките творения не бива да се съди с такава лекота. Самите вие казвате, че не дрехата прави човека, тъй като не всеки, който носи монашеско расо, е истински монах, както не всеки, който носи испански плащ, е испанец. Ето защо вие трябва да разтворите тази книга и внимателно да прецените онова, за което се говори в нея. Само тогава ще си дадете сметка, че подправката струва далеч повече, отколкото е обещавала кутийката, или с други думи, че въпросите, които тя разглежда, съвсем не са така повърхностни, както заглавието е дало основание да се предполага.
Читать дальше