lovech - Kolekcionerut na kosti

Купър отвори сандъка си, облицован отвътре с кадифе. Извади частите на три големи микроскопа и започна да ги сглобява.

- О, битово електричество.

Погледна разочаровано контактите. Намести очилата си с метални рамки.

- Защото сме в къща.

- Мислех си, че живееш в лаборатория. Не бих се учудил.

Райм огледа белите и черни очукани инструменти и уст­ройства. В тяхно обкръжение бе живял повече от петнадесет години. Обикновен светлинен микроскоп, фазово-контрастен микроскоп, поляризационен микроскоп. Купър отвори куфа­рите, които съдържаха бутилки и колби като от алхимична лаборатория и различни научни уреди. В съзнанието на Райм се събудиха понятия, думи, които някога влизаха в ежеднев­ния му речник. Епруветки за кръвни проби с ЕДТА, оцетна киселина, ортолидин, луминолов реагент, „Магна-бръш“, чер­вен реактив на Руеман...

Хилавият учен се орледа из стаята:

- Тук е досущ като в бившия ти кабинет, Линкълн. Как успяваш да си намираш нещата? Виж какво, ще трябва да си разчистя малко пространство.

- Том.

Райм кимна към най-малко натрупаната маса. Останали­те смъкнаха списания, документи, книги и откриха пред очите на паралитика плоскост, която не бе виждал от една година.

Селито хвърли поглед на доклада от местопрестъплението:

- Как ще наречем извършителя? Разследването още не е заведено с входящ номер.

Райм погледна Банкс:

- Избери някое число. Кое да,е число.

- Номера на страницата. Датата де - предложи Банкс.

- Неизвестен извършител 823 - каза Райм. - Добре.

Селито написа цифрите върху доклада.

- Хм, извинете. Детектив Райм...

Беше полицайката. Райм обърна глава към нея.

- На обяд трябваше да бъда в Голямата сграда.

- Полицай Сакс... - Съвсем я беше забравил. - Вие сте първата, пристигнала на местопрестъплението. На убийст­вото до железопътната линия.

- Точно така, аз поех обаждането.

Сакс говореше обърната към Том.

- Тук съм, полицай - напомни ѝ раздразнено Райм. - Ето ме.

Вбесяваше се, когато хората се обръщаха към него чрез посредник, някой здрав човек.

Тя бързо завъртя глава, явно възприе урока:

- Слушам, сър - каза с мек глас, но очите ѝ оставаха ледени.

- Не съм вече на служба. Обръщайте се към мен с „Лин­кълн“.

- Бихте ли ме уведомили?

- Какво?

- Защо ме извикахте тук. Съжалявам. Действах, без да мисля. Ако искате да напиша писмено извинение, ще го сто­ря. Само, закъснявам за среща и не успях да предупредя на­чалника си.

- Извинения ли? - недоумяваше Райм.

- Всъщност нямам много опит с местопрестъпленията. Малко се престарах.

- За какво говорите?

- Ами за спирането на влака и затварянето, на Единаде­сето авеню. По моя вина сенаторът пропусна речта си в Ню Джърси и някои висши чиновници от ООН не успели да стиг­нат навреме за срещите си от летище „Нюарк“.

Райм се усмихна:

- Знаете ли кой съм аз?

- Ами чувала съм за вас, разбира се. Мислех, че сте...

- Мъртъв?

- Не. Не исках да кажа това.

Въпреки че го каза. Тя продължи бързо:

- Всички сме чели книгата ви в академията. Но не зна­ехме нищо за вас. Искам да кажа, лично...

Вдигна поглед към стената и каза твърдо:

- Като пръв пристигнал на местопрестъплението, ре­ших да спра влака и да затворя улицата, за да запазя мястото на убийството непокътнато. Точно това направих. Сър.

- Наричайте ме Линкълн. А вие сте...

- Аз...

- Как се казвате?

- Амелия.

- Амелия. Като авиаторката?

- Не, сър. На баба ми.

- Амелия, не искам да ми се извинявате. Били сте абсолютно права, а Винс Перети е сгрешил..

Селито потропа нервно при тази недискретност, но на Райм не му пукаше. В края на краищата той бе един от мал­кото граждани на САЩ, които имат право да не стават, дори самият президент да влезе в стаята. Продължи:

- Перети е свършил работата, като че кметът го е наблю­давал, а това е най-сигурният начин да провалиш нещата. Изпол­звал е прекалено много хора и е направил ужасна грешка, като е пуснал влаковете и движението по улицата. Освен това в ника­къв случай не е трябвало да освобождава мястото толкова рано. Ако бяхме оставили района отцепен, кой знае, можеше да наме­рим разписка с името на убиеца. Или голям хубав отпечатък.

- Може би - каза тактично Селито. - Но нека си остане между нас.

Погледна Сакс, Купър и младия Джери Банкс, сякаш че им даваше мълчаливи заповеди да си държат езика зад зъбите.

Райм изпръхтя. После пак се обърна към Сакс, която, като Банкс по-рано сутринта, изучаваше краката и тялото му, завити с кайсиево цранжево одеяло: