lovech - Kolekcionerut na kosti

- Не ми трябват палячовци.

- Не, много са способни - възрази Селито. - Най-добри­те ни следотърсачи. Нали знаеш за онзи изверг, който отвле­че осемгодишно момиченце миналата година? Бединг и Сол огледаха мястото. Разпитаха целия квартал, две хиляди и два­ма души. Благодарение на тях успяхме да я спасим. Когато чухме, че жертвата е от отвлечените на летището, началникът Уилсън веднага ги натовари със случая.

- С какво се занимават сега?

- Разпитват свидетели. Около железницата. И търсят шофьора на таксито.

Райм изрева на Том:

- Обади ли се на Бъргър? Не, разбира се, че не си. Ду­мата „неподчинение“ нещо говори ли ти? Ела да свършиш поне някаква работа. Вземи доклада и ми прелиствай стра­ниците. - Кимна към устройството за прелистване. - Тая прок­летия за нищо не става.

- Не сме ли в настроение днес? - подразни го болногледачът.

- Вдигни го по-високо . Блести ми от прозореца.

Той почете няколко минути. После вдигна поглед.

Селито говореше по телефона, но Райм го прекъсна:

- Каквото и да стане в три, ако намерим мястото, то ще е вече местопрестъпление. Трябва ми някой да го обра­боти.

- Добре, ще се обадя на Перети. Ще му подхвърля кока­ла. Сигурно ще се пръсне от яд, че действаме без него.

- Да съм те питал за Перети? - изръмжа Райм.

- Ама той е златното момче на ЦСО - каза Банкс.

- Не го ща. Искам друг да се заеме.

Селито и Банкс се спогледаха. По-възрастният детектив се ухили и започна нервно да мачка ризата си:

- Когото и да искаш, Линк, имаш го. Нали си крал за един ден.

Черното око я гледаше.

Ти Джей Колфакс, тъмнокоса преселница от хълмовете на източен Тенеси, завършила икономика в Нюйоркския уни­верситет, бърз като стрела валутен дилър, тъкмо се събуди от дълбок сън. Косата бе полепнала по бузите ѝ, по лицето, врата и гърдите ѝ се стичаха струйки пот.

Втренчи се в черното око - дупка в една ръждясала тръ­ба, на около петнадесет сантиметра отпред, със свален пох­лупак.

Ти Джей вдиша плесенясалия въздух през носа, устата ѝ все още бе залепена с тиксо. Усещаше вкус на пластмаса. Лепилото бе горчиво.

„Къде е Джон?“ - питаше се тя. Не искаше да мисли за гърмежа, който бе чула предната нощ. В източен Тенеси все­ки знае как звучат пистолетните изстрели.

„Моля те, Господи. Дано не му се е случило нищо.

Успокой се. Пак започваш да плачеш, спомни си какво стана предния път.“

В мазето, след като чу изстрела, тя заплака от страх и едва не се задуши от тиксото.

„Точно така. Спокойно.

Погледни черното око на тръбата. Представи си, че ти намига. Това е окото на твоя ангел пазител.“

Ти Джей седеше на земята сред стотици тръби и кабе­ли, подобни на змии. Тук бе по-горещо от супата на брат ѝ, по-горещо, отколкото на задната седалка на колата на Джул Уелан. От древните греди над главата ѝ висяха ста­лактити, капеше вода. Пет-шест бледи крушки бяха единс­твеното осветление. Над главата ѝ, точно отгоре, пишеше нещо. Не можеше да го прочете, но виждаше, че е в черве­на рамка. На края на надписа се мъдреше дебел удивите­лен знак.

Опита се да се извърне още веднъж, но белезниците здра­во се впиваха в ръцете ѝ. От гърлото ѝ се надигна отчаян, животински вик. Но звукът потъна в дебелото тиксо и пос- тоянното боботене на машини. Никой нямаше да я чуе.

Черното око продължаваше да я наблюдава. „Ще ме спа­сиш, нали?“ - помисли си тя.

Внезапно сред тишината отекна камбанен звън, някъде далеч. Звукът идваше от тръбата. От добронамереното око.

Тя притисна белезниците към тръбата, за която бе вър­зана, и се опита да се изправи. Но не успя да се премести на повече от няколко сантиметра.

„Добре, не се паникьосвай. Успокой се. Всичко ще се оп­рави.“

Тогава успя да прочете надписа отгоре. Докато се опит­ваше да се освободи, си бе преместила главата малко настра­ни и нагоре. Така успя да фокусира думите.

„О, не! Господи, само това не...!“

Сълзите ѝ потекоха отново.

Представи си майка си, с коса, отметната назад от кръг­лото ѝ лице, със синия си като метличина пеньоар: „Всичко ще се оправи, сладка моя. Не се тревожи.“

Но тя не вярваше на думите ѝ.

Вярваше на надписа:

Опасно за живота! Свръхгореща пара под високо наляга­не. Не сваляйте клапана от тръбата. За достъп се обърнете, към „Консолидейтид Едисън“. Опасно за живота!

Черното око зееше насреща ѝ, окото, което водеше към сърцето на парния котел. Гледаше право в розовата кожа на гърдите ѝ. Някъде дълбоко в тръбата се чу нов метали­чески удар, удари с чукове - работници затягаха старите сглобки.