lovech - Kolekcionerut na kosti

Райм накратко ѝ обясни за срока до три часа. Сакс кимна, но нещо заблещука в очите ѝ. Какво? Страх? Отвращение?

Джери Банкс, със скъп пръстен, но без венчална халка на пръста, веднага бе привлечен от красотата ѝ и се усмихна особено. Един-единствен поглед му бе достатъчен да разбе­ре, че няма смисъл да се надява.

Полинг каза:

- Да не е клопка? Откриваме мястото, влизаме и избух­ва бомба.

- Съмнявам се - каза Селито и вдигна рамене. - Защо да си прави този труд. Ако иска да убива полицаи, може просто да си намери някой и да го застреля.

Настъпи неловко мълчание. Полинг погледна първо Се­лито, после Райм.

Райм продължи:

- Съгласен съм с Лон. Но нека отредите все пак да са нащрек. Нашият човек като че си измисля собствени правила.

Сакс отново погледна постера с картината на Хопър. Райм проследи погледа ѝ. Може би хората, седнали около масата, всъщност не бяха самотни. Като се замисли човек, изглеждаха доста доволни.

- Има два вида материални улики - продължи той. - Обик­новени. Които извършителят не е искал да остави след себе си: косми, влакна от дрехи, отпечатъци, евентуално кръв, следи от обувки. Ако намерим достатъчно такива (и ако имаме късмет), можем да открием първичното местопрестъпление. Дома му.

- Или убежището му - уточни Селито. - Нещо временно.

- Тайна квартира - кимна Райм. - Прав си, Лон. Необ­ходимо му е място, където да върши престъпленията си. Да продължим с нарочно оставените предмети. Освен парчета­та хартия - които ни показват часа и датата - имаме болта, снопа азбест и пясъка.

- Като лов за лешояд - изръмжа Хауман и прокара ръ­ка по късата си коса. Беше същият, какъвто си го спомняше Райм като сержант.

- Да кажа ли на шефовете, че има вероятност да наме­рим жертвата навреме? - попита Полинг.

- Така мисля, да.

Капитанът набра номера и се отдалечи в един ъгъл, до­като говори. След като затвори, изръмжа:

- Говорих с кмета. Началникът е при него. Ще има прес­конференция след час и аз ще трябва да присъствам, за да ги подкрепя срещу журналистите. Да кажа ли нещо друго на шефовете?

Селито погледна Райм, който поклати глава.

- Още не - каза детективът.

Полинг даде номера на мобилния си телефон на Селито и излезе буквално на бегом.

Веднага след него на вратата се появи слаб оплешивяващ мъж на около тридесет. Мел Купър, както винаги с глу­павото си изражение. Следваха го двама полицаи, носещи един сандък и два куфара, които изглеждаха, сякаш тежат поло­вин тон. Полицаите оставиха товара си и си тръгнаха.

- Здравей, Мел.

- Здрасти, детективе!

Купър се приближи до Райм и стисна безжизнената му дясна ръка.

Единственият физически контакт с някого от гостите, както отбеляза Райм. Двамата с Купър бяха работили заедно доста години. С дипломите си по органична химия, матема­тика и физика Купър бе специалист както в идентификаци­ята - отпечатъци, ДНК-анализи и възстановяване на сцената на престъплението, - така и в изследванията на улики.

- Как е най-великият криминолог на света? - попита Купър.

Райм се усмихна добродушно. Този епитет му бе прика­чен от журналистите, след като се разбра, че от ФБР са го избрали - едно обикновено ченге - за съветник на Отдела за изследване на веществени доказателства. На репортерите явно не им бяха достатъчни определения като „специалист“ или „учен“ и му прилепиха гордото „криминолог“.

Тази дума се използваше в Съединените щати от някол­ко години, за пръв път въведена от легендарния Пол Лиланд Кърк, който ръководеше Училището по криминология „Бъркли“. Това учебно заведение бе първо по рода си в страната и беше основано от още по-легендарния Огьст Фолмер. Поня­тието се прие много добре в обществото и сега, когато тех­ниците флиртуваха с блондинки по баровете, се представяха не за специалисти по изследване на веществени доказателст­ва, а за криминолози.

- Като във филм на ужасите - отбеляза Купър, - вли­заш в някое такси, а на волана седи психопат. На всичкото отгоре всички важни клечки са вперили погледи в случая за­ради конференцията. Питам се дали няма да поискат да те върнат на работа.

- Как е майка ти? - осведоми се Райм.

—-Все още се оплаква от всевъзможни болежки. А пък е по-здрава от мен.

Купър живееше с възрастната дама в една съборетина в Куинс, където бе роден. Беше страстен танцьор, специалист в тангото. Сред колегите му се прокрадваха слухове за сексу­алните му наклонности. Райм не се интересуваше от личния живот на служителите си, но както всички останали остана изненадан, когато най-сетне се запозна с Грета, приятелката на Купър, очарователна скандинавка, която преподаваше ма­тематика в „Колумбия“.