lovech - Kolekcionerut na kosti

- Повиках ви, за да обработите сцената на следващото престъпление.

- Моля?

- Да работите с нас. На следващото местопрестъпление.

- Но - тя се изсмя, - аз не съм в ЦСО. Аз съм патрули­ращ полицай. Никога не съм се занимавала с разследване.

- Този случай е необичаен. Както каза детектив Сели­то. Наистина е странен . Нали, Лон? Ако беше обикновено убийство, нямаше да сте ми нужна. Но в този случай ни тряб­ват непредубедени очи.

Сакс погледна Селито, който запази мълчание.

- Ама аз... няма да се справя. Сигурна съм.

- Добре - каза търпеливо Райм. - Нека бъда искрен.

Тя кимна.

- Нуждая се от някого, който има смелостта да спре влак, за да запази сцената на убийството непокътната, и пос­ле да е готов да понесе последствията.

- Благодаря ви за възможността, сър. Линкълн. Но...

- Лон - каза кратко Райм.

- Полицай - изръмжа Селито, - тук никой не ви дава възможност за избор. Прикрепена сте към случая, за да ни помагате.

- Сър, съжалявам, но ще се наложи да се противопоста­вя. От днес ме преместват от патрула. По здравословни при­чини. Преместването е в сила отпреди час.

- Здравословни причини ли? - осведоми се Райм.

Тя се поколеба, отново погледна краката му.

- Имам артрит.

- Така ли?

- Хроничен артрит.

- Много съжалявам.

- Съгласих се да поема обаждането тази сутрин, защо­то един колега бе зает. Не смятах да се занимавам със слу­чая.

- Разбирам, вижте, аз също имах други планове - каза Райм. - А сега, нека погледнем уликите.

6.

- Дайте болта.

Има едно класическо правило в криминологията: да се анализира най-напред най-необичайната улика.

Том започна да върти найлоновото пликче с болта, на­половина ръждясал, наполовина не, пред очите на Райм. Обик­новен болт. Износен.

- Сигурен ли си за отпечатъците? Опита ли реактива за откриване на малки частици? Това е най-добрият метод за изследване на предмети, които са били подложени на вли­янието на природната среда.

- Да - потвърди Мел Купър.

- Том, вдигни тази коса от очите ми! - заповяда Райм - Зареши я назад. Сутринта ти казах да я зарешеш.

Болногледачът въздъхна и отметна сплъстените кичури.

- Внимавай - прошепна заплашително на работодателя си. Райм тръсна презрително глава и косата отново падна на лицето му.

Амелия Сакс седеше мълчаливо в един ъгъл. Краката ѝ бяха свити под стола като на бегач на старта, имаше вид, сякаш я водят на заколение.

Райм отново насочи вниманието си към болта.

Когато оглавяваше ЦСО, Райм бе започнал да съставя бази от данни. Като картотеката на ФБР за различните видове боя за коли или тази за разните марки цигари. Беше съставил катало­зи за куршуми, влакна, дрехи, гуми, обувки, инструменти, ма­шинни масла, трансмисионна течност. Бе прекарал стотици ча­сове да съставя списъци, индекси, кръстосани препратки.

Но дори по време на управлението му никой в ЦСО не си направи труда да каталогизира железарски материали. Пита­ше се как е пропуснал и започваше да се ядосва сам на себе си, че не е отделил време за такова полезно нещо. Още повече го хвана яд на Винс Перети, че не се е замислил изобщо за това.

- Обадете се на всички производители и търговци на болтове по Североизточното крайбрежие. Не, в цялата стра­на. Питайте дали произвеждат такъв вид и на кого го прода­ват. Изпратете факс с описанието и снимката на болта на диспечерите в отдел „Комуникации“.

- По дяволите, може да има милиони търговци - възк­ликна Банкс. - Всяка железария в страната.

- Не съм на това мнение - отвърна Райм. - Би трябвало лесно да намерим производителя. Ако откриването му бе тол­кова трудно, убиецът не би ни оставил болта. Сигурно този модел се произвежда за точно определена цел. Мога да се обзаложа.

Селито се обади по телефона, след това се обърна към Райм:

- Свързах се с „Комуникации“, Линкълн. Намерих четири­ма диспечери. Откъде да вземем списъка с производителите?

- Прати един полицай на Четиридесет и втора улица. В Градската библиотека. Там имат списък на фирмите. През това вре­ме нека диспечерите започнат търсене в „Жълтите страници“.

Селито повтори думите му по телефона.

Райм погледна часовника. Един и половина.

- Сега азбеста.

За миг думата събуди нещо в съзнанието му. Райм по­чувства някакъв порив. Какво познато имаше в този азбест? Нещо, което бе чел или чул наскоро. Въпреки че Линкълн Райм вече не се доверяваше на чувството си за време. Когато лежиш по гръб, месец след месец, времето почти спира. Мо­же би си мислеше за нещо, прочетено преди година.