lovech - Kolekcionerut na kosti

Този метод използва и Купър. Постави с помощта на пинсетите камъка в една затворена стъклена кутия, след което капна малко лепило върху нагорещена плочка в същия съд. След няколко минути извади камъка.

- Открихме нещо - заяви.

Посипа камъчето с прахообразен реактив, флуоресциращ след облъчване с УВ лъчи, и насочи светлинната тръба на „Полилайт“-апарата. Върху скалното парченце се появи ясен отпечатък. Точно по-средата. Купър го снима с „Полароид“ CU-5. Показа снимката на Райм.

- Приближи я - нареди Райм и се взря. - Да! Убиецът е въртял камъчето в ръка.

Отпечатъците от въртене, когато пръстът опипва повър­хността на предмета, са различни от отпечатъците при хващане. Има малка разлика в следите от кожните гребенчета, но Райм я разпознаваше отлично.

- И, вижте, какво е това? Тази чертичка.

Над отпечатъка се виждаше малка драскотина.

- Прилича на...

- Да - довърши Райм, - нейния нокът. Такива неща обик­новено не се откриват. Но сигурен съм, че убиецът е подх­върлил камъка, за да бъде намерен.

- Защо му е да го прави?

След поредното доказателство, че никой друг не разбира не­щата с такава скорост като него, Райм обясни бързо:

- Иска да ни каже две неща. Първо, да ни уведоми, че жертвата е жена, в случай че не направим връзката между убития тази сутрин и отвличането от летището.

- Защо? - продължи да недоумява Банкс.

- За да вдигне залога. Да ни разтревожи повече. Да ни даде да разберем, че животът на една жена виси на косъм. Той подрежда жертвите по важност. Както правим и ние, въпреки че не желаем да си го признаем.

Райм случайно погледна ръцете на Сакс. Изненада се, че такава красива жена има толкова грозни пръсти. Четири бя­ха залепени с дебели лепенки, на няколко други ноктите бяха изгризани до живеца. Единият бе оцапан със засъхнала кръв. Веждите ѝ бяха възпалени, от скубане, както предположи Райм. До едното ѝ ухо имаше драскотина. Всички саморазру- шителни навици наведнъж. Има толкова много да си причи­ниш вреда освен с хапчета и алкохол.

- За второто, което иска да ни каже - обяви Райм, - вече ви предупредих. Той знае как се работи с улики. Пос­ланието му гласи: „Не си губете времето с обикновени ве­ществени доказателства. Няма да ви оставя никакви.“ Поне така си мисли той . Но ние ще открием нещо. Обзалагам се. - Изведнъж Райм се намръщи. - Картата! Дай ми картата, Том!

- Каква карта? - изпелтечи Том.

- Знаеш коя.

Том въздъхна:

- Подскажи ми малко, Линкълн.

Райм погледна през прозореца, започна да размишлява на глас:

- Подземното трасе на железницата, тунелите и тайни­те ходници на контрабандистите, азбестът - всичко това е старо. Той обича историческата част на Ню Йорк. Дай ми картата на „Рандъл“.

- Къде е?

- Сред документите за книгата ми, къде другаде?

Том се разрови из папките и измъкна фотокопие на кар­та на Манхатън:

- Тази ли?

- Да , тази!

Картата бе изработена от „Рандъл сървей“ през 1811 го­дина, за да подпомогне изработването на градоустройстве­ния план. Беше ориентирана хоризонтално: Батъри Парк (юг) - от лявата страна; Харлем (север) - отдясно. Гледан така, островът приличаше на скачащо куче, готово да захапе.

- Закачи я там. Ха така.

Прислужникът се зае с работата.

- Том - каза Райм, - ще ти дадем чин. Дай му някоя значка, Лон.

- Стига, Линкълн.

- Нужен си ни. Хайде. Нали винаги си мечтал да бъдеш Сам Спейд или Коджак?

- Само Джуди Гарланд.

- Джесика Флечер тогава! Ще водиш досието. Хайде, извади най-сетне този Мон Блан от джоба си.

Младежът завъртя очи, извади писалката „Паркер“ от джоба си и измъкна един прашен бележник от купчината кни­ги под една от масите.

- Не, дойде ми по-добра идея - обяви Райм. - Вземи един от онези постери. Със снимките на картини. Залепи го с лице към стената и пиши отгоре с маркер. Пиши с големи букви, за да виждам.

Том избра едно езеро с лилии на Моне и го лепна на стената.

- Най-горе - заповяда криминологът - пиши: „Неизвес­тен извършител 823“. После разчертай четири колони: „Вън­шен вид“, „Жилище“, „Кола“, „Други“. Чудесно. Хайде да започваме. Какво знаем за него?

- „Кола“... Кара жълто такси - каза Селито.

- Точно така. А към „Други“ ще впишем, че познава работата с веществени доказателства.

- Което - допълни Селито - може би означава, че вече е имал работа с полицията.

- От къде на къде? - възрази Том.

- Може би има досие - обясни детективът.

- Да запишем ли, че е въоръжен с „Колт“ калибър 0.32?- попита Банкс.