lovech - Kolekcionerut na kosti

- Ако иска да го търсим навсякъде, където минава мет­рото, обречени сме на неуспех.

- Тук има още нещо - продължи Купър. Прилича ми на хоросан. Но е много стар. На гранули.

- Да не е бетон? - предположи Райм.

- Възможно е. Да.

Купър се замисли:

- Не разбирам какви са тези стриди. Колониите на стри­дите са сред водорасли и тиня. А тези са смесени с бетон и няма и следа от растителни отпадъци.

Райм изрева внезапно:

- Краищата! Как изглеждат краищата на черупката, Мел?

Техникът погледна в окуляра:

- Начупени, не са изгладени. Черупките са били смлени на сухо. Не са огладени от водата.

Райм се вгледа в картата на „Рандъл“, очите му преми­наха от дясно на ляво. Погледът му спря върху задницата на скачащото куче.

- Хванахме го!

През 1913 година Ф. У. Улуърт построил шестдесететажен небостъргач, който все още носи името му, облицован с теракота, с готически скулптури на покрива. В продължение на шестдесет години зданието било най-високото в света. Тъй като основната скала в тази част на Манхатън е на повече от тридесет метра под земята, наложило се да се изкопаят дъл­боки основи за укрепване на сградата. Скоро след първата коп­ка строителите открили останките на манхатънския индуст­риалец Талбот Соумс, отвлечен през 1906. Трупът бил заровен в бял пясък, който се оказал смлени стридени черупки - факт, който журналистите свързали с пристрастеността на богата­ша към деликатеси. Уловът на стриди бил толкова голям, че мидите се използвали за запълване на дупки при строителст­вото в Манхатън. Оттам идва и названието на „Пърлстрийт“ 81.

- Намира се някъде из центъра на Манхатън - обяви Райм. - Вероятно в източната част. Може би около „Пърлстрийт“. Намира се под земята, между два и пет метра под повърхност­та. В някой строеж или в мазе. В стара постройка или тунел.

- Да засечем по диаграмата на УООС, Джери - нареди Селито. - С местата, където се извършва изчистване от азбеста.

- Около „Пърлстрийт“ ли? Нищо. - Младежът вдигна картата, по която бе работил Хауман. - Има тридесетина мес­та на почистване - в среден Манхатън, Харлем и Бронкс. Но нищо в долен Манхатън.

- Азбест... азбест... - отново се замисли на глас Райм. Какво познато имаше около него?

Беше 2:05.

- Бо, трябва да действаме. Вдигай хората си и започвайте претърсването. Всички сгради около „Пърл“ и „Уотърстрийт“.

- Човече - въздъхна полицаят, - ами че това са много сгради.

Запъти се към вратата.

Райм се обърна към Селито:

- Лон, по-добре върви и ти. Работата ще стане напече­на. Нуждаем се от всеки човек, който може да помогне. Амелия, искам и вие да отидете.

- Вижте, мисля...

- Полицай - сопна се Селито, - чухте заповедта.

По лицето ѝ премина лека сянка.

Райм се обърна към Купър:

- Мел, с микробус ли дойде?

- С автомобил за бързо реагиране.

Микробусите, които се използват при разследване на голе­ми престъпления в Ню Йорк, са претъпкани с разнообразна апаратура и са по-добре снабдени от цели криминологични ла­боратории в по-малките градове. Когато Райм ръководеше ЦСО, използваше по-малки автомобили, най-често комби, снабдени само с най-необходимото за събиране и анализ на улики. Авто­мобилите за бързо реагиране изглеждаха тромави, но Райм бе накарал отдел „Транспорт“ да ги оборудва с турбодвигатели. Те често изпреварваха патрулните коли на местопрестъплени­ето; благодарение на това в не един случай първият пристигнал полицай бе техник криминолог (мечтата на всеки детектив).

- Дай ключовете на Амелия.

Купър ги подаде на Сакс, която хвърли бърз поглед на Райм, завъртя се кръгом и изчезна по стълбите. Дори стъп­ките ѝ звучаха ядосано.

- Какво искаш да ми кажеш, Лон?

Селито хвърли поглед към празния коридор. Приближи се към Райм:

- Наистина ли искаш Д. С. да участва?

- Д. С. ли?

- Имам предвид нея, Сакс. Д. С. е прякор.

- Какво означава?

- Недей да го споменаваш пред нея. Направо се вбеся­ва. Баща ѝ е работил четиридесет години като квартален пат­рул. Затова ѝ викат Дъщерята на стражаря.

- Мислиш, че не трябваше да я взимам ли?

- Така мисля. Защо избра точно нея?

- Защото е слязла по десетметров склон, за да не зали­чи следите на местопрестъплението. Защото е затворила гла­вен булевард и железопътна линия. Това е инициативност.

- Хайде, Линк. Познавам десетки полицаи, които биха направили същото.

- Просто така, нея искам.

И Райм погледна Селито така, че да му напомни, че той определя условията.

- Само едно ще ти кажа - промърмори детективът, - говорих с Полинг. Перети е бесен, че действаме без негово знание и ако - не, когато - шефовете научат, че патрулиращ полицай обработва улики, ще си имаме дяволски много неп­риятности.