lovech - Kolekcionerut na kosti

- Защо?

- Просто се разхождаше. Оглеждаше. Ходеше с кило­метри. Из целия град. Купуваше разни неща, намираше дру­ги, събираше .

- Какви неща?

- Стандарти за улики. Почва, храна, списания, обувки, книги по медицина, лекарства, растения... Само да му кажеш нещо, и ще ти го намери и ще го каталогизира. Сещате ли се - когато намери улика, да получи някаква идея за престъп­ника и начина на извършване на престъплението. Търсиш го, а той е в Харлем, в Ийстсайд, Хелс Кичън.

- Полицейската работа му е в кръвта.

- Не. Баща му бил някакъв учен в националната лабо­ратория по не знам си що.

- И Райм е тръгнал по неговия път? Към науката?

- Да. Учил в „Шампейн-Урбана“, получил хубава дип­лома. По химия и история. Не знам защо. Родителите му бя­ха починали, когато се запознахме. По дяволите, минали са петнадесет години оттогава. Няма братя и сестри. Израсъл е в Илинойс. Затова са го нарекли Линкълн.

На Сакс ѝ се прииска да разбере дали е женен, или дали е бил, но само се задоволи да попита:

- Винаги ли е такъв...

- Не се притеснявайте, полицай.

- ...мърльо?

Банкс се изсмя.

- Майка ми използваше един израз - каза Селито. - Каз­ваше за някого, че е „човек на ума“. Това се отнася за Линкълн Райм. Той е човек на ума. Веднъж един техник напръс­ка някакви отпечатъци с луминол - това е реактив за откри­ване на следи от кръв - вместо с нинхидрин. Развали отпеча­тъците. Райм го уволни моментално. Друг път един полицай развали непокътнатостта на сцената, като пусна водата в то­алетната. Дявол да го вземе, Райм побесня. Накара го да сле­зе по тръбите и да намери съдържанието на тоалетната чи­ния. - Селито се изсмя. - Полицаят имаше офицерски чин и каза: „Няма да го направя, аз съм лейтенант.“ Райм отвърна: „Имам добра новина. Вече сте водопроводчик.“ Мога да раз­казвам до безкрай. По дяволите, полицай, със сто и двадесет ли карате?

Профучаха покрай Голямото здание и Сакс си помисли: „По дяволите, сега трябваше да съм тук. Заедно с други полицаи от „Връзки с обществеността“. На инструктаж в стая с климатик.“

Заобиколи с добре премерено движение някакво такси, което забавяше на един жълт светофар.

Господи, на това му се вика жега. Прашна, лепкава, задушлива жега. Най-отвратителните часове на деня. Над Харлем се издигаха потоци нажежен въздух. Преди две го­дини, на Великден, двамата с приятеля ѝ останаха насаме в празничната нощ - от 23:00 до полунощ, единственото време, когато успяха да се скрият от погледите на остана­лите гости. Беше четири градуса. Амелия и Ник седяха до „Рокфелер сентър“ пред една пързалка за ролкови кънки и пиеха кафе с коняк. И двамата се съгласиха, че предпочи­тат цяла седмица студ пред един-единствен жежък авгус­товски ден.

Навлязоха в „Пърлстрийт“ и забелязаха командния пост на Хауман. Като остави двадесет и пет метра следи от гуми по асфалта, Сакс паркира автомобила за бързо реагиране между колата на Хауман и един микробус на СБР.

- Добро каране - отбеляза Селито и слезе.

Сакс остана доволна, когато забеляза следите от потните пръсти на Джери Банкс върху стъклото на задната врата.

Наоколо бе пълно с полицаи от СБР и униформени, петдесет или шестдесет души. Повечето бързаха нанякъде. Като че цялото внимание на „Полис плаза“ бе съсредоточено в централен Манхатън. Сакс си помисли, че ако някой е решил да извърши убийство, обир на банка или похищение над консулство, това е най-подходящият момент.

Хауман дотича до комбито и каза на Селито:

- Проверяваме всяка сграда по „Пърлстрийт“. Не знаят нищо за отстраняване на азбест, нито пък са чули викове за помощ.

Сакс понечи да слезе от колата, но Хауман я спря:

- Не, полицай. Имате заповед да останете в колата.

Тя слезе.

- Слушам, сър. Кой точно издаде заповедта?

- Детектив Райм. Току-що говорих с него. Каза да се обадите в централата, когато пристигнете на командния пункт.

Хауман се отдалечи. Селито и Банкс се запътиха бързо към командния пункт.

- Детектив Селито! - извика Сакс.

Той се обърна. Сакс попита:

- Извинявайте, детектив. Кой е прекият ми началник? Пред кого трябва да се отчитам?

- На пряко подчинение сте на детектив Райм - отвърна кратко той.

Тя се изсмя:

- Но той не може да ми заповядва.

Селито я погледна строго.

- Искам да кажа, че не е по устав. Той е цивилен. Трябва ми някой с пагон, на когото да докладвам.

- Полицай, чуйте ме - започна спокойно Селито, - няма значение дали е цивилен, или е офицер. Ясно ли е?

- Но...