lovech - Ubiyte Raym

Сакс излезе след малко с чаша пенлива бира „Сам Адамс“ и седна до Люси. Разказа ѝ за разговора между Макгуайър и Фредерикс и за психолога.

— Дано да свърши работа - каза Люси. - По Аутърбанкс сигурно има хиляди стари постройки. Трябва малко да стес­ним периметъра на издирването.

Поседяха мълчаливо няколко минути. Някакво хлапе пре­мина с раздрънкания си скейтборд и бързо изчезна от погле­дите им. Сакс отбеляза, че не е видяла много деца в града.

— Така е - съгласи се Люси. - Не съм се замисляла преди, но тук наистина няма много деца. Предполагам, че повечето млади се преместват в по-големи градове или по-близо до магистралата. Танърс Корнър не е много интересно място за живеене.

— Ти имаш ли деца? - попита Сакс.

— Не. Навремето с Бъд не се решихме. После се разде­лихме. Сега съжалявам.

— От колко време си разведена?

— От три години.

Сакс се изненада, че не се е омъжила повторно. Беше мно­го привлекателна, особено очите ѝ. Докато работеше като фотомодел в Ню Йорк, преди да реши да защитава закона като баща си, Сакс се бе срещала с много красиви жени. В повече­то случаи обаче очите им бяха безизразни. Ако очите не са красиви, бе заключила тя, и самият човек не е привлекателен.

— О, сигурно ще срещнеш някого - увери я Сакс.

— Работата ми е достатъчна - отвърна бързо Люси. - Чо­век не може да има всичко в живота.

Сакс усети, че събеседницата ѝ крие нещо, нещо явно я измъчваше. Почуди се дали да я разпитва още.

— В окръг Пакенок сигурно има хиляда мъже, които са готови да излязат с теб - каза предпазливо.

Люси помълча малко.

— Всъщност не излизам много с мъже.

— Така ли?

Сакс огледа прашната, пуста улица. Люси си пое дъх да каже нещо, но вместо това отпи голяма глътка от чая си. После, съвсем импулсивно, призна:

— Спомняш ли си... казах ти, че имах здравословен проб­лем.

Сакс кимна.

— Рак на гърдата. Не беше в напреднал стадий, но лека­рят каза, че може би ще се наложи двойна ампутация. Така и направиха.

— Съжалявам. Подложи ли се на лечение?

— Да. Известно време ходих без коса. Интересен вид имах. Сега съм добре. Странно откъде ми дойде това на главата. В рода ми никой не е имал рак. Баба ми е здрава като бик. Майка ми още работи на пълен работен ден в резервата „Матамускийт“. С баща ми правят преходи из Апалачите по два-три пъти годишно.

— Заради облъчването ли не можеш да имаш деца?

— О, не. При терапията използваха предпазен екран. Прос­то... Предполагам, че просто не ми се излиза с мъже. Нали знаеш къде искат да пипнат, след като те целунат...

Сакс не можеше да спори по този въпрос.

— Излизам с някой хубав мъж, пием кафе или нещо дру­го, а аз през цялото време се притеснявам какво ще си по­мисли, като разбере. Накрая той ме търси няколко пъти, а аз не смея да вдигна телефона.

— Значи си се отказала да създаваш семейство, така ли?

— Може би след години ще срещна някой вдовец с две големи деца. Ще бъде хубаво.

Искаше да звучи непринудено, но по гласа ѝ личеше, че често си го повтаря за самоуспокоение.

— Винаги си искала да имаш деца, нали?

Люси наведе глава:

— Готова съм веднага да заменя значката си за две бебе­та. Животът обаче не винаги се нарежда, както ние искаме.

— И съпругът ти те напусна след операцията, така ли? Как му беше името?

— Бъд. Не веднага след операцията, но скоро след това. Не го обвинявам.

— Защо?

— Какво защо?

— Защо не го обвиняваш?

— Ами... просто не мога. Аз се промених, вече не съм та­кава, каквато бях, когато се оженихме.

Сакс помълча малко, после каза:

— Линкълн е различен. Различен от всички други мъже.

Люси се замисли:

— Значи не сте просто колеги, така ли?

— Да.

— Помислих си, че може да е така. Ами ти, безстрашното ченге от големия град... Какво мислиш за децата?

— И аз бих искала да имам. Баща ми искаше внуци. Той също беше полицай. Харесваше му идеята за три поколения служители на реда. Даже се надяваше да напишат статия за нас в списание „Пийпъл“. Много обичаше да чете „Пийпъл“.

— Защо говориш в минало време?

— Почина преди няколко години.

— Загинал при изпълнение на служебния си дълг?

— Рак.

Люси помълча известно време. После погледна Сакс:

— А той, Линкълн, може ли да има деца?

Сакс отпи замислено:

— Теоретично, да.

Реши да премълчи пред Люси как, когато бяха в Центъра за невроложки изследвания в Ейвъри, беше влязла при док­тор Уивър, за да я попита дали операцията ще се отрази на възпроизводителните способности на Райм. Лекарката бе отговорила, че няма, и започна да ѝ обяснява процедурата, при която би могла да забременее от него. Точно тогава се беше появил Джим Бел.