lovech - Ubiyte Raym

Момчето внезапно се обърна към огледалното стъкло и погледна право към Сакс. Тя неволно се отдръпна, макар да знаеше, че не може да я види. В очите му се четеше мълчали­ва молба.

Момчето се обърна отново към доктор Пени:

— Добре. Бих ѝ казал, че се радвам, че е на сигурно място.

Лицето на лекаря светна:

— Много добре, Гарет. Да започнем оттук. Кажи ѝ, че си я спасил. Обясни ѝ защо си го направил.

Гарет погледна смутено празния стол.

— Тя беше в Блакуотър Ландинг и... - започна той.

— Не забравяй, че говориш на нея. Представи си, че е сед­нала на стола.

Гарет се изкашля:

— Ти беше в Блакуотър Ландинг. Това е... такова... много, много опасно място. Можеше да пострадаш, можеше да те убият. Тревожех се за теб. Не исках мъжът с тъмния гащери­зон да те нарани.

— Какъв е този мъж? - попита лекарят.

— Онзи, който уби Били.

Лекарят погледна адвоката, който леко поклати глава.

— Гарет - продължи Пени, - знаеш ли, въпреки че си я спасил, Мери Бет може да си е помислила, че си ѝ ядосан за нещо.

— Ядосан ли? Няма за какво да ѝ се ядосвам.

— Ами, ти си я отделил от майка ѝ, от дома ѝ.

— Отведох я, за да не ѝ се случи нищо лошо.

Той си спомни правилата на играта и се обърна към праз­ния стол:

— Отведох те, за да не ти се случи нищо лошо.

— Струва ми се - продължи лекарят, - че искаш да ѝ ка­жеш още нещо. С такова впечатление останах: че искаш да ѝ кажеш нещо наистина важно, но нямаш смелост да го напра­виш.

Сакс имаше същото чувство. В очите на момчето се чете­ше тревога, но играта на лекаря явно му беше интересна. Как­во ли си мислеше? Какво знаеше? Наистина искаше да каже още нещо. Какво?

Гарет сведе очи към ръцете си:

— Ами, може би наистина има още нещо.

— Давай.

— Трудно ми е...

Кал Фредерикс се наведе напред. Стисна здраво химикал­ката и бележника, готов да записва.

— Хайде да си представим ситуацията - каза доктор Пе­ни. - Мери Бет седи пред теб. Тя чака да ѝ го кажеш. Иска да ѝ го кажеш.

— Иска ли? Наистина ли мислите така?

— Наистина - увери го лекарят. - Искаш ли да ѝ кажеш нещо за мястото, където се намира сега? Където си я завел. Как изглежда? Може би трябва да ѝ кажеш защо си я завел точно там.

— Не. Не искам да ѝ казвам нищо такова.

— Какво тогава?

— Аз...

— Знам, че е трудно.

Сакс също се беше навела напред.

„Хайде - мислеше си тя. - Хайде. Искаме да ти помогнем. Помогни ни и ти.“

Доктор Пени продължи с хипнотизиращия си глас:

— Хайде, Гарет. Мери Бет седи на стола пред теб. Тя ча­ка. Пита се какво искаш да ѝ кажеш. Говори ѝ, Гарет!

Лекарят подаде кутия кока-кола на Гарет. Момчето я взе и отпи жадно. След кратката пауза лекарят продължи:

— Какво искаш да ѝ кажеш? Кое е толкова важно за теб? Виждам, че искаш да ѝ го кажеш. Мисля, че тя трябва да го знае.

Той побутна стола още по-близо до момчето:

— Ето я, Гарет, седи право срещу теб. Какво искаш да ѝ кажеш? Сега е моментът, Гарет. Хайде.

Момчето отпи отново. Ръцете му трепереха. Какво ли ис­каше да каже?

Изведнъж, за изненада на двамата мъже в стаята, Гарет се наведе напред и промълви:

— Наистина, наистина ми харесваш, Мери Бет. И... и ми се струва, че те обичам.

Отпи бързо от кока-колата, изпука с кокалчета, после стис­на седалката на стола и наведе глава. Лицето му беше стана­ло червено като домат.

— Това ли искаше да ѝ кажеш? - попита лекарят.

Момчето кимна.

— Нещо друго?

— Ами... не.

Този път лекарят погледна адвоката и поклати глава.

— Господине - започна Гарет. - Докторе... Може ли... та­кова... една молба?

— Казвай, Гарет.

— Добре... имам една книга, бих искал да ми я донесете. „Миниатюрният свят“. Може ли?

— Ще го уредим.

Лекарят погледна Фредерикс, който завъртя смутено очи. Двамата мъже станаха и облякоха саката си.

— Засега свършихме, Гарет.

Момчето кимна.

Сакс бързо се изправи и излезе в главното помещение на ареста. Дежурният полицай дори не беше забелязал отсъст­вието ѝ.

Фредерикс и лекарят спряха пред вратата на стаята за раз­пити. Гарет беше отведен в килията си.

Джим Бел влезе в помещението, Фредерикс му представи лекаря.

— Нещо интересно? - осведоми се шерифът.

Адвокатът поклати глава:

— Абсолютно нищо.

— Току-що говорих със съдията - обяви тържествено Бел. - В шест ще му предявят обвиненията, а довечера го премес­тват в „Ланкастър“.

— Още довечера ли? - изненада се Сакс.

— За него е по-добре да се махне от града. Тук прекалено много хора искат да поемат нещата в свои ръце.