lovech - Ubiyte Raym

Не спомена, че Райм винаги отбягва въпроса за децата. Не разбираше защо толкова не му се говори на тази тема. Причините можеше да са най-различни: страхът, че семейст­вото ще попречи на работата му като криминолог; или може би искаше да си запази свободата да сложи край на живота си, когато реши, че не му се живее повече. Може би се съм­няваше, че Сакс ще бъде нормален родител (въпреки че тя веднага можеше да възрази: кой е нормален в днешно вре­ме?).

— Винаги съм cе питала дали, ако имах деца, щях да про­дължа да работя - каза замислено Люси. - А ти?

— Аз се занимавам преди всичко с огледи на местопрестъпления. Ще трябва да предприемам по-малко рискове. Мо­же би ще започна да карам по-бавно. Имам едно „Камаро“, триста и шейсет конски сили. Не мога да си представя да си монтирам някоя от онези седалки за бебета. Може би ще го сменя с някое „Волво“ комби автоматик. Ще се наложи да взимам допълнителни уроци как да го управлявам.

— Представям си как излизаш от паркинга на супермар­кета и след теб остават следи от гуми!

Отново замълчаха, както непознати хора, които изведнъж са осъзнали, че са си споделили прекалено много лични тай­ни.

Люси погледна часовника си.

— Трябва да се връщам в шерифството. Да помогна на Джим с обажданията по къщите на жителите на Аутърбанкс.

Тя хвърли празната си кутия в кошчето и поклати глава:

— Все си мисля за Мери Бет. Къде ли е сега? Добре ли е? Сигурно е много уплашена.

Сакс си мислеше не за момичето, а за Гарет Ханлън. Ка­то си заговориха за деца, тя се запита как ли щеше да се по­чувства, ако синът ѝ е обвинен в убийство и отвличане. Как ли щеше да прекара тази нощ в затвора? А... още стотици нощи?

— Тръгвате ли скоро? - попита Люси.

— След малко.

— Надявам се да се видим, преди да си заминеш.

— Ще се помотая още малко наоколо. Операцията е след два дни, после Линкълн трябва да лежи около седмица.

Полицайката стана и тръгна към шерифството.

След няколко минути Мейсън Жермен излезе от ареста. Беше намръщен както винаги. Огледа се, но не забеляза Сакс. Тръгна по разбития тротоар и влезе в една постройка между ареста и шерифството.

После от другата страна на улицата спря някаква кола. От нея слязоха двама души. Единият беше адвокатът на Гарет, Кал Фредерикс. Другият бе едър мъж, около четирийсетте, с раз­копчана яка и разхлабена вратовръзка. Беше навил ръкавите на ризата си и носеше сакото си на рамото. Тъмните му панта­лони бяха безобразно намачкани, лицето му имаше добродуш- но изражение като на учител. Влязоха в сградата на ареста.

Сакс хвърли чашата си в кошчето пред закусвалнята, пре­сече пустата улица и ги последва.

20.

В ареста Кал Фредерикс запозна Сакс с доктор Елиът Пени.

— О, значи работите с Линкълн Райм? - попита психоло­гът за нейна най-голяма изненада.

— Да.

— Кал ми каза, че са хванали Гарет благодарение на вас. Линкълн тук ли е?

— В шерифството е. Може би скоро ще си тръгне.

— Имаме общ приятел. Искам да му пратя много поздра­ви. Ще се отбия да го видя, като свършим тук.

— Ще остане още около час - уведоми го Сакс; обърна се към Фредерикс: - Мога ли да ви попитам нещо?

— Да - отвърна предпазливо адвокатът: Сакс беше от про­тивниковия лагер.

— Мейсън Жермен спомена „Ланкастър“. Какво е това?

— Център за задържане на особено опасни престъпници. Момчето ще бъде преместено там, след като му предявят обвиненията в съда. Ще остане там до делото.

— Той е непълнолетен!

— Напротив.

— На шестнайсет е!

— О, ако не се споразумеем, Макгуайър ще го третира като възрастен.

— Там много ли е лошо?

— Къде, в „Ланкастър“ ли? Ще го малтретират, не може да се избегне. Не знам колко жестоко, но е сигурно. Момче­тата като него са на най-ниското стъпало на затворническа­та йерархия.

— Не може ли да бъде отделен?

— Не и там. Има само общи помещения. Можем само да се надяваме надзирателите да го пазят.

— Не можете ли да издействате пускане под гаранция?

Фредерикс се изсмя:

— При такива обвинения? Изключено. Нищо не може да го измъкне.

— Не можете ли да го изпратите в друг център за задър­жане? Линкълн има някои връзки в Ню Йорк.

Фредерикс се усмихна снизходително:

— Ню Йорк ли? Тук сме в южните щати, това име не означава нищо. - Кимна към доктор Пени: - Най-добрият ни шанс е да накараме Гарет да ни сътрудничи и да сключим споразумение.

— Приемните му родители не трябва ли също да дойдат?

— Би трябвало. Обадих им се, но Хал каза момчето да се оправя само. Дори не ми позволи да говоря с Маги - майката.