lovech - Ubiyte Raym

— Гарет не е отговорен за действията си. Той е дете!

— Преди предявяването на обвиненията ще му назначат съдебен настойник. Не се тревожете, няма да го оставим така.

Сакс се обърна към лекаря:

— Какво смятате да правите? Какъв е този тест на праз­ния стол?

Доктор Пени погледна адвоката, който кимна, и обясни:

— Не е тест, а вид терапия, метод, който дава много бър­зи резултати при изследването на някои видове поведение. Ще накарам Гарет да си представи, че Мери Бет седи пред него, и да ѝ говори. Да ѝ обясни действията си към нея. Надя­вам се да го накарам да си даде сметка, че е извършил нещо нередно, че ѝ е причинил болка. Да разбере, че тя иска да се върне вкъщи, и така да го убедя да ни каже къде я е затво­рил.

— Мислите ли, че ще успеете?

— Методът всъщност не е предназначен за такива случаи, но мисля, че ще заработи.

Адвокатът погледна часовника си:

— Готов ли си, докторе?

Лекарят кимна.

— Да вървим тогава.

Влязоха в стаята за разпити.

Сакс остана в главното помещение. Наля си чаша вода и отпи бавно. Когато дежурният полицай зачете отново вест­ника си, тя бързо се вмъкна в стаята за наблюдение, където бе монтирана видеокамерата, записваща разпитите. Поме­щението беше празно. През огледалното стъкло Сакс видя Гарет в средата на стаята за разпити. Лекарят стоеше до ма­сата. Кал Фредерикс седеше със скръстени ръце в ъгъла. Бе­ше преметнал единия си крак върху другия, така най-добре личеше колко са високи токовете му.

Пред Гарет бе поставен празен стол.

На масата имаше няколко запотени кутии кола.

Сакс чу гласа на психолога в пращящия микрофон над главата си:

— Гарет, аз съм доктор Пени. Как си?

Момчето не отговори.

— Доста горещо е тук, а?

Гарет продължаваше да мълчи. Наведе глава и изпука с кокалчетата на палеца и показалеца си. Звукът се чуваше и в стаята за наблюдение. Сакс усети, че и тя е започнала да чо­върка кожата около показалеца си. Беше го разкървавила. Веднага спря и изпъна ръце до тялото си.

— Гарет, искам да ти помогна - продължи лекарят. - С адвоката ти, господин Фредерикс, се опитваме да облекчим присъдата ти. Можем да ти помогнем, но трябва да ни съдей­стваш.

— Ще се опитаме да научим някои неща, Гарет - заговори Фредерикс. - Всичко, което кажеш, ще си остане между нас. Без твое разрешение няма да кажем нищо на никого. Разби­раш ли?

Момчето кимна.

— Запомни, Гарет - продължи лекарят, - ние сме на твоя страна... Искаш ли да опитаме нещо?

Момчето почеса подутината на лицето си.

— Добре.

Пени кимна към празния стол:

— Виждаш ли този стол?

— Виждам го.

— Ще си поиграем една игра. Представи си, че на стола седи някой наистина важен човек.

— Като президента ли?

— Не, някой, който е важен за теб. Представи си, че седи пред теб. Какво искаш да му кажеш? Бъди честен с него. Кажи му онова, което най-много ти се иска да му кажеш. Сподели тайните си с него. Ако си му ядосан, кажи му го. Ако го обичаш - също. Ако го желаеш (както мъж желае жена), кажи му го. Можеш да говориш, каквото си поискаш. Никой няма да ти се разсърди.

— Да говоря на стола ли? Защо?

— Така ще се успокоиш след лошите неща, които се слу­чиха днес.

— Като това, че ме хванаха ли?

Сакс се усмихна.

На Пени явно също му идваше да се усмихне, но се сдър­жа. Премести празния стол по-близо до Гарет.

— Представи си сега, че някой, на когото наистина много държиш, седи на този стол. Да речем, Мери Бет Макконъл. Представи си, че сега ти се удава възможността да ѝ кажеш нещо, което си премълчавал дълго време. Нещо, което нико­га не си се осмелявал да ѝ кажеш. Нещо наистина важно, не някакви глупости.

Гарет огледа тревожно стаята. Погледна адвоката си, кой­то кимна насърчително. Момчето си пое дълбоко въздух:

— Добре. Готов съм.

— Добре. Представи си Мери Бет и...

— Да, ама на нея нямам какво да ѝ казвам.

— Така ли?

Момчето поклати глава:

— Вече съм ѝ казал всичко, което съм искал.

— Няма ли нещо друго?

Момчето се поколеба:

— Не знам... Може би. Само че... по-скоро искам да си представя някого другиго на стола.

— Засега нека бъде Мери Бет. Каза, че може би искаш да ѝ кажеш още нещо. Помисли си пак. Може би искаш да ѝ кажеш, че те е предала или че те е обидила с нещо. Може би те е ядосала. Да ѝ кажеш, че искаш да я накажеш за това. Каквото искаш, ѝ кажи, Гарет. Каквото искаш. Става ли?

Гарет вдигна рамене:

— Не знам... Наистина ли трябва да си представя нея? Не може ли друг?

— Точно сега не. Представи си Мери Бет.