lovech - Ubiyte Raym

Момчето кимна. Сакс погледна огледалното стъкло в ста­ята. Запита се кой ли седи от другата му страна.

— Ние обаче се надяваме да ни кажеш някои неща преди това, Гарет - продължи Бел. - Интересува ни нещо много важно. Преди всичко, вярно ли е, че Мери Бет е жива?

— Разбира се, че е жива.

— Изнасилил ли си я?

— Аз, такова... никога не бих го направил - възкликна възмутено момчето.

— Но я отвлече.

— Не съвсем.

— Не съвсем ли?

— Тя, такова... не искаше да разбере, че Блакуотър Ландинг е опасно място. Това е. Аз я спасих. Такова... понякога трябва да принудиш хората да правят неща, които не искат да правят. За тяхно добро. И нали се сещате, после разбират, че е било правилно.

— Близо до някой плаж е, нали? На Аутьрбанкс, така ли е? Гарет примигна, присви зачервените си очи. Сигурно си даваше сметка, че са открили картите и са говорили с Лидия. Сведе очи към масата и не каза нищо.

— Къде точно си я скрил, Гарет?

— Не мога да ви кажа.

— Гарет, сериозно си загазил. Ще те съдят за убийство.

— Не съм убил Били.

— Защо реши, че говоря за Били? - попита бързо Бел. Джеси Корн вдигна вежди и погледна Сакс. Очевидно за да я накара да забележи находчивостта на шефа му.

Гарет запука с кокалчета.

— Всеки знае, че Били е убит.

Той плахо огледа стаята, накрая спря погледа си върху Амелия Сакс. Тя издържа за кратко, после извърна очи.

— Снехме отпечатъците ти от лопатата, с която е бил убит.

— Лопата ли? Убит е с лопата?

— Да.

Момчето явно се замисли върху това.

— Видях я на земята. Може би съм я вдигнал по погрешка.

— Защо?

— Не знам. Не съм се замислял. Стори ми се странно: Били, проснат в локва кръв...

— Като не си ти, тогава кой го е убил?

— Онзи човек. Мери Бет ми каза, че... такова... работела по някакъв проект за училище там, при реката, и Били оти­шъл да поговорят. И тогава онзи човек се появил, и започна­ли да се карат с Били и да се бият, и онзи човек хванал лопа­тата и го убил. Тогара аз се появих и той избяга.

— Видя ли го?

— Да.

— За какво са се карали? - попита скептично Бел.

— За наркотици, за нещо такова. Така каза Мери Бет. Май Били продавал наркотици на момчетата от футболния от­бор, такова... стероиди ли, какво?

— Господи! - Джеси Корн се изсмя сухо.

— Гарет, Били не е продавал наркотици - възрази Бел. - Познавах го. И никога не е носил стероиди в училището.

— Чух, че Били Стейл много те е тормозил - каза Джеси. - Той и няколко други момчета от отбора.

Гарет сведе очи. На Сакс ѝ стори несправедливо - двама яки полицаи да разпитват едно беззащитно хлапе.

— Присмивали са ти се. Викали са ти, че главата ти е пълна с бръмбари. Веднъж си се нахвърлил върху Били, но приятелите му те натупали.

— Не си спомням.

— Директорът Гилмор ни го разказа. Наложило се охра­ната да ви разтървава.

— Може и така да е, ама не съм убивал никого.

— Знаеш ли, че Ед Шефър умря. Бил е нажилен от твоите оси.

— Съжалявам, че така се е получило. Не съм аз виновен. Не съм поставил аз гнездото в колибата.

— Не беше ли капан?

— Не, просто си беше там. От сума ти време е така. Аз си влизах, спях там, а пък нищо не са ми направили. Те жилят само като ги раздразниш.

— Добре, разкажи ни за човека, който уби Били. Виждал ли си го и друг път?

— Да. Два-три пъти през последните две години. Скита из горите около Блакуотър Ландинг. Веднъж го видях и при учи­лище.

— Бял ли е, или чернокож?

— Бял. Висок. Може би е на възрастта на господин Бабидж...

— Около четирийсетте?

— Да, предполагам. Беше рус, носеше работен гащери­зон, тъмен. И бяла риза.

— Да, ама на лопатата открихме само твоите отпечатъци и тези на Били. Никакви други.

— Май такова... носеше ръкавици.

— Кой носи ръкавици посред лято? - възкликна Джеси.

— Може би за да не оставя отпечатъци.

Сакс се замисли за отпечатъците по лопатата. Двамата с Райм ги бяха изследвали. В някои случаи, ако ръкавиците са кожени, могат да бъдат открити следи от тъканта. Следите от памучни или вълнени ръкавици се откриват трудно, въпреки че влакна от плата могат да се задържат по треските на дървото.

— Е, Гарет, това, което казваш, не е изключено, но прос­то не звучи правдоподобно.

— Били беше вече мъртъв! Аз само вдигнах лопатата. Не трябваше да го правя, но го направих. Така беше. Знаех, че Мери Бет е в опасност, и реших да я заведа на сигурно място.

През цялото време, докато говореше, гледаше умолител­но Сакс.

— Да се върнем тогава на Мери Бет - предложи Бел. - Защо мислиш, че е била в опасност?