lovech - Ubiyte Raym

Очите ѝ се наляха със сълзи, но тя се сдържа и не заплака.

„Хайде... Овладей се. Недей да посрамваш баща си, който до последния си миг се бореше с болестта. Не бъди като май­ка си.“

„Бъди като Вирджиния Деър, която сплоти загубените за­селници. Бъди Бялата сърна, кралицата на животните.“

И тогава, докато си мислеше за картината на царственото животно, която бе видяла в една от книгите, Мисионера из­лезе от гората с въдица и кутия за рибарски принадлежности в ръце.

Значи съществуваше!

Мери Бет грабна един от бурканите на Гарет, в който има­ше някакъв подобен на динозавър бръмбар, и го запрати с все сила в прозореца. Бурканът разби стъклото и се пръсна в решетките отвън.

— Помощ! - закрещя Мери Бет. - Помощ!

Въпреки че викаше с всички сили, гласът ѝ излизаше дрез­гав и слаб от пресъхналото ѝ гърло.

Мъжът спря и се огледа.

— Моля ви! Помогнете!

Той погледна зад себе си, после към гората.

Тя си пое дълбоко въздух и понечи отново да завика, но гърлото ѝ се сви от болка. Задави се и изплю кръв.

Мисионера продължи пътя си към гората. След миг из­чезна.

Мери Бет се отпусна на прашния диван и заплака от отча­яние и болка. Изведнъж някакво движение привлече погледа ѝ. Нещо мърдаше при прозореца. Бръмбарът от буркана, ми­ниатюрният трицератопс, най-сетне се бе опомнил от стреса след разбиването на стъкления му затвор. Тромаво полази през счупеното стъкло, мина през решетките и излезе на сво­бода.

17.

— Хванахме го - каза Райм на Джим Бел и шурея му, заместник-шериф Стив Фар. - Двамата с Амелия. Такава бе­ше сделката. Трябва да се връщам в Ейвъри.

— Ами... Линкълн - започна деликатно Бел, - всичко е много хубаво, ама той не ще да говори. Не иска да ни каже къде е затворил Мери Бет.

Бен Кър стоеше неловко пред светещия монитор на хроматографския апарат. Беше преодолял началното си обърк­ване и сега явно съжаляваше, че задачата му завършва тол­кова скоро. Амелия Сакс също беше в импровизираната ла­боратория. Мейсън Жермен отсъстваше, което също бе доб­ре - Райм беше бесен, че своенравният полицай е застрашил живота на Сакс. Бел му бе забранил да се намесва в случая до края на разследването.

— Това ми е ясно - каза безгрижно Райм, - само че тя не се намира в непосредствена опасност.

Лидия им бе казала, че Мери Бет е жива, и им съобщи приблизителното ѝ местонахождение. При по-обстойно пре­търсване на Аутърбанкс щяха да я открият за няколко дни.

Истинската причина, поради която Райм бързаше да си тръгне, обаче бе друга: възбудата от преследването на похи­тителя беше изчезнала веднага след залавянето, за да отстъ­пи на още по-силното желание да се върне в болницата и да се подготви за операцията. Спорът с Хенри Давет му се стру­ваше като добра поличба, харесваше му начинът, по който бизнесменът го бе гледал в очите, без да обръща ни най-мал­ко внимание на безжизненото му тяло. Този спомен го кара­ше да желае още повече да легне на операционната маса.

Той се обърна към Бен и тъкмо смяташе да му обясни как да опакова апаратурата, когато Сакс застана на страната на Бел:

— Открих някои улики във воденицата, Райм. Всъщност Люси ги намери. Добри улики.

— Ако наистина са добри улики, както казваш, всеки друг ще може да ги разтълкува.

— Виж, Линкълн, не искам да те принуждавам, но тук ти си единственият човек с опит в разследване на сериозни прес­тъпления като това - допълни Бел.

Райм потърка глава в облегалката на инвалидната си ко­личка и се обърна към Сакс, която го гледаше умолително. Най-накрая въздъхна:

— Значи Гарет не казва нищо, така ли?

— Напротив, говори - отвърна Фар, почесвайки се по ухо­то, - но отрича да е убивал Били и твърди, че е отвел Мери Бет от Блакуотър Ландинг за нейно добро. Това казва. Нито думичка за мястото, на което я държи.

— В тази жега тя сигурно ще умре от жажда - изтъкна Сакс.

— Или от глад - добави Фар.

„За бога, тия са се наговорили...“

— Том - извика Райм, - обади се на доктор Уивър в меди­цинския център. Кажи ѝ, че ще се забавя още малко.

— Само за това те молим - каза с облекчение Бел. - Час или два. Ще сме ти много благодарни. Ще те направим почетен граж­данин на Танърс Корнър. Ще ти дадем ключа на града.

„Само да си отключа вратата и да се махна час по-скоро“ - помисли си саркастично Райм.

— Къде е Лидия? - попита той.

— В болницата.

— Добре ли е?

— Нищо сериозно. Ще остане под лекарско наблюдение няколко дни.

— Какво точно каза тя?