lovech - Ubiyte Raym

— Гарет ѝ казал, че държал Мери Бет някъде на изток оттук, на брега на океана - отвърна Сакс. - На Аутърбанкс. Твърди, че не я е отвлякъл. Тя тръгнала доброволно. Напра­вил го от грижа за нея и тя била добре.

— Нещо друго?

— Изненадахме го. Не беше предполагал, че ще открием воденицата толкова скоро. Като подуши амоняка, изпадна в паника, преоблече се, запуши ѝ устата и побягна.

— Отрядът пристигна точно навреме. Искал да я изнаси­ли - добави Бел.

— Добре... Бен, хайде да проверим няколко неща.

Младият учещ кимна и извади гумените си ръкавици, без Райм да му напомня.

Криминологът поиска да види провизиите от воденицата. Бен му показа кутиите и бутилките.

— Няма етикети от магазините, в които са закупени - от­беляза Райм. - Както и предишните. Няма да ни бъдат от голяма полза. Виж дали нещо не е полепнало по тиксото.

Сакс и Бен се заеха с рулото и го заоглеждаха с лупа. От­криха трески, но под микроскопа се разбра, че са от дъските на воденицата.

— Нищо - каза Сакс.

След това Бен взе картата на окръг Пакенок. На нея с кръстчета и стрелки беше означен пътят на Гарет от Блаку­отър Ландинг към воденицата. Тук също нямаше етикет от магазин. Не беше означено и накъде е искало да ходи момче­то след воденицата.

Райм се обърна към Бел:

— Имате ли АЕСА?

— Какво?

— Апарат за електростатичен анализ.

— Дори не съм го чувал.

— Използва се за откриване на неравности по хартия. Ако Гарет е използвал картата за подложка, ще разберем какво е писал.

— Е, нямаме. Да се обадя ли в щатската полиция?

— Не. Бен, освети картата с фенерче под ъгъл. Виж дали няма някакви драскотини.

В продължение на десет минути Бен оглежда всеки санти­метър на картата. За съжаление не откриха следи от писане.

— Кажи ми за кутията, Сакс. Къде я намери?

Бен вдигна кутията от масата. Райм надникна вътре.

— Люси я намери в мелничното помещение - обясни Сакс.

Райм нареди на Бен да огледа другата карта:

— Провери за следови улики по гънките. Разтвори я над някой вестник.

От картата се посипа пясък. Райм веднага забеляза, че е морски. Песъчинките бяха светли, не матови, както ако бе­ше от вътрешността на страната.

— Пусни го на хроматографа, да видим дали няма да отк­рием нещо интересно.

Бен включи апарата и той затрака. Вече работеше със сръчността на специалист.

Докато чакаха резултата, Бен разпъна картата на масата. Бел и Райм я разгледаха внимателно. На нея беше изобразе­но източното крайбрежие на Северна Каролина от Норфолк и търговските пътища по границата с Вирджиния до грани­цата на Южна Каролина. Огледаха я сантиметър по санти­метър, но Гарет не беше обозначил нищо.

„Разбира се, че няма да обозначи - помисли си Райм. - Прекалено лесно би било.“

Огледаха и тази карта с фенерчето, но пак не откриха сле­ди от писане.

Резултатът от газовата хроматография се появи на екра­на. Райм погледна бегло графиката:

— Не ни помага много. Натриев хлорид, йод, органична материя... Типично за морската вода. Друго май няма. Нада­ли ще успеем да определим от кое място е пясъкът. Има ли някакви следи по обувките, Бен?

Младежът ги огледа, дори ги развърза, точно както смя­таше да му каже Райм.

„От това момче може да излезе добър криминолог - по­мисли си Райм. - Ме трябва да похабява таланта си с някакви невротични риби.“

Обувките бяха стари маратонки „Найк“, толкова често сре­щана марка, че беше невъзможно да открият от кой магазин са купени.

— Парченца сухи листа - обяви Бен. - Клен и дъб, предпо­лагам.

— Има ли още нещо в кутията?

— Нищо.

Райм погледна резултатите от предишните изследвания. Сети се за камфена.

— Сакс, във воденицата имаше ли стари газени лампи?

— Не. Никакви.

— Сигурна ли си, или просто не си обърнала внимание?

Тя скръсти ръце и заговори с делови тон:

— Подът е от двайсет и пет сантиметрови кестенови дъс­ки, стените - от летви, шпакловани с гипс. На едната стена има надпис със син спрей: „Джош и Британи, вечна любоф“, с „ф“. В стаята, където беше Лидия, имаше счупена посредата черна маса, три бутилки минерална вода „Дийрпарк“, два пакета бисквити „Доритос“, два пакета „Читос“, печени, не пържени, шест кутии „Пепси“, четири кутии „Маунтин дю“, осем пакета крекери със сирене и фъстъчено масло „Плантърс“. Има два прозореца. Единият е закован. Другият е с единични стъкла, само едното е здраво, другите са счупени. Всички брави и дръжки на прозорците са откраднати. На сте­ните има старомодни електрически ключове и - в това съм сигурна - няма и следа от газени лампи.