lovech - Ubiyte Raym

Червенокосата поклати глава:

— Може да не изглежда логично, но така показват улики­те. Продължаваме.

Люси погледна Джеси и разбра, че от него не може да очаква подкрепа.

— Не, мисля, че трябва да се върнем - настоя тя - и да видим дали не е свърнал встрани от пътеката.

Амелия я погледна в очите:

— Знаеш ли какво... Хайде да се обадим на Джим Бел да видим той какво мисли.

Искаше да ѝ напомни, че проклетият Линкълн Райм ръ­ководи цялата акция, а той е поставил Амелия начело на от­ряда! Каква глупост - мъж и жена, които никога преди не са стъпвали в Щата на катранените хълмове, които нямат ни­каква представа за хората тук, изобщо за района, да казват на хора, които са прекарали целия си живот тук, как да си вършат работата!

Трябваше обаче да се подчини.

— Добре - промърмори тя. - Искам обаче да отбележа, че не съм съгласна.

Обърна се и тръгна сърдито напред. Стъпките ѝ извед­нъж заглъхнаха - пътеката бе покрита с дебел слой борови иглички.

Телефонът на Амелия иззвъня и тя забави ход, за да го включи.

Люси продължи бързо през игличките. Едва сдържаше гне­ва си. Нямаше начин Гарет Ханлън да е минал оттук. Само си губеха времето. Трябваше да вземат кучета. Да поискат подкрепления от Елизабет Сити. Трябваше...

Изведнъж всичко се разлюля пред очите ѝ и тя политна напред. Изкрещя и протегна ръце, за да омекоти удара.

Стовари се на земята, въздухът ѝ излезе, в дланите ѝ се забиха борови иглички.

— Не мърдай - предупреди я Амелия; внимателно започ­на да се изправя.

— Защо, по дяволите, ме блъсна?

— Не мърдай! Нед, Джеси, останете на място!

Нед и Джеси застинаха с ръце на кобурите.

Амелия се намръщи болезнено, докато се изправяше, след това взе някаква дълга пръчка и започна да рови с нея из игличките. На две крачки от Люси пръчката потъна дълбо­ко под купчина клонки.

— Това е капан - заяви нюйоркчанката.

— Никъде не се вижда корда. Гледах много внимателно - възрази Люси.

Амелия повдигна клонките. Бяха закрепени върху мрежа от корда и криеха половинметрова дупка.

— Това е вълча яма, Люси - каза Нед. - Замалко да пад­неш вътре.

— И какво има в нея? - попита Джеси. - Бомба ли?

— Дай си фенерчето - нареди Амелия.

Светна в дупката и бързо отстъпи.

— Какво има? - попита Люси.

— Гнездо на оси!

— Мамка му! - възкликна Нед. - Мръсник...

Амелия внимателно махна останалите клонки. Гнездото бе с размерите на футболна топка.

— Божичко! - промълви Нед.

— Как разбра? - обърна се Люси към Амелия.

— Линкълн ме предупреди по телефона. В момента чете книгите на Гарет. В една от тях имало подчертан пасаж за някакво животно, наречено мравколъв. То си изкопава дуп­ка, крие се на дъното и ухапва с отровните си челюсти всяко насекомо, което падне вътре. Мастилото било прясно. Райм си спомнил за боровите иглички и решил, че момчето може да е изкопало яма и да я е замаскирало с борови клонки.

— Хайде да изгорим гнездото - предложи Джеси.

— Не.

— Опасно е да го оставим така.

Люси се съгласи с нюйоркчанката:

— Димът ще ни издаде. Нека просто оставим ямата отк­рита. После ще се върнем да го обезвредим. Оттук и без това надали ще мине някой.

Амелия кимна. Отново се обади по телефона.

— Открихме клопката, Райм. Няма пострадали. Не беше бомба, а гнездо на оси... Ще внимаваме... Обади се, ако отк­риеш още нещо.

Продължиха и едва след двеста-триста метра Люси събра смелост да каже:

— Благодаря. Ти беше права, че е минал оттук. Аз сгре­ших. - Поколеба се няколко секунди, после добави: - Джим е направил добър избор, като ви е повикал чак от Ню Йорк. Отначало не го одобрявах, но ако успеем, ще се радвам.

Амелия се намръщи:

— Повикал ни от Ню Йорк, така ли?

— Да, за да ни помогнете.

— Никой не ни е викал.

— Как така?

— Бяхме в медицинския център в Ейвъри. Линкълн ще се подложи на операция. Джим разбрал, че сме тук, и тази сут­рин дойде да ни помоли да прегледаме уликите.

Люси се замисли. После се изсмя с облекчение:

— А пък аз да си помисля, че е изхарчил общински пари, за да ви докара.

Амелия поклати глава:

— Операцията е вдругиден. Имаме малко свободно вре­ме. Това е.

— Ех, този Джим... Защо не ни каза? Все така тайнствено се държи.

— Помислила си, че е решил, че сами не можете да се справите, така ли?

— Нещо такова.

— Братовчед му работи с нас в Ню Йорк. Той е съобщил на Джим за идването ни.

— Чакай. Роланд ли имаш предвид? Познавам го, и още как. Познавах и покойната му жена. Страхотни момчета има.