lovech - Ubiyte Raym

Чувствата ѝ надделяха и тя се извъртя по гръб. Гарет я погледна с любопитство. Лидия го изрита с все сила. Крака­та ѝ бяха силни. Уцели го право в гърдите.

Той отхвърча назад. Удари главата си в стената и се тър­кулна на пода. После изкрещя от болка и се хвана за ръката - стоножката явно го беше ухапала.

„Само така!“ - помисли си въодушевено Лидия. Ангелът ѝ хранител се беше завърнал. Тя скочи на крака и се затича към мелничното помещение в края на коридора.

12.

Според Джеси Корн кариерата беше съвсем наблизо.

— Още пет минути - каза той на Амелия. После я поглед­на и добави: - Знаеш ли, исках да те питам... Когато извади револвера, като чухме пуйката... А и в Блакуотър Ландинг, когато Рич Кюлбо ни стресна... Това беше... забележително.

Сакс само вдигна рамене.

— Явно си доста бърза в стрелбата - добави той.

— Това ми е хоби - отвърна тя.

— Без майтап!

— По-лесно е от тичането за здраве. По-евтино от фитнеса.

— Състезаваш ли се?

— В клуба по стрелба „Норт Шор“ на Лонг Айлънг - ким­на Сакс.

— А участвала ли си в състезания на Националната асо­циация по спортна стрелба?

— Да.

— И аз си падам по този спорт! Стрелям и с пушка, разби­ра се, но силата ми е късоцевното оръжие.

Тя също го предпочиташе, но замълча. Не искаше да има прекалено общи неща с Джеси Корн.

— Сама ли си подготвяш заряда на патроните? - продъл­жи да разпитва той.

— Да. Е, само големите калибри. При малките остават много мехурчета в куршума.

— Да не би и сама да си лееш куршумите?

— Да.

Усмихна се при мисълта как, докато домовете на съседи­те ѝ ухаят на сладкиши, нейният мирише на разтопено олово.

— А аз не - призна той, сякаш се извиняваше. - Купувам си ги от магазина.

Продължиха известно време мълчаливо, оглеждайки зе­мята за корда.

— Какво ще кажеш - попита лукаво Джеси, отмятайки русата коса от потното си чело - да ти покажа моя...

Сакс го изгледа подозрително.

— ... най-добър резултат в състезанието на Асоциацията - уточни той. - Твоят колко е?... Хайде, кажи, не се притесня­вай. Това е спорт. Пък и аз се състезавам от десет години. Нищо чудно да съм малко по-добър.

— Две хиляди и седемстотин - отвърна тя.

Джеси кимна:

— Да, това е максималният възможен резултат. Стрелба с три различни пистолета, максимум по деветстотин точки за всеки. Питах кой ти е най-добрият резултат.

Ставите я заболяха. Тя присви очи от болка:

— Това ми е най-добрият резултат. Две хиляди и седемс­тотин.

Джеси спря и я изгледа подозрително. Явно си мислеше, че се шегува, но тя говореше съвсем сериозно. Той се усмих­на смутено:

— Ама това е най-добрият възможен резултат.

— Е, не го постигам винаги, но нали питаше кой ми е най-добрият.

— Ама... Не познавам някой, който да е постигал две хи­ляди и седемстотин точки.

— Сега познаваш - засмя се Нед. - Не се притеснявай, Джеси, това е само спорт.

Младият полицай поклати глава:

— Две хиляди и седемстотин...

Сакс съжали, че не го излъга. И бездруго беше хлътнал...

— Кажи, като свърши всичко, дали няма да имаш малко време да постреляме заедно? - предложи срамежливо той.

„По-добре да изстреляме някоя кутия патрони, отколко­то да ми говори на чаша кафе колко е трудно да срещне под­ходящата жена в Танърс Корнър.“

— Ще видим - отвърна уклончиво.

— Каня те на среща - произнесе той думите, които най не ѝ се искаше да чува.

— Ето, стигнахме - обяви Люси.

Спряха в края на гората. Кариерата беше пред тях.

Сакс ги накара да клекнат. Господи, колко я болеше! Все­ки ден пиеше кондроидин и гликозамин, но при тази жега и в този влажен въздух...

— Райм смята, че Гарет може още да е тук - каза. - А това, че уликите не показват, че е въоръжен, не означава, че не е.

Загледа изкопа - около двеста метра в диаметър и трий­сетина метра дълбок. Отвесните скални стени бяха жълти като стари кости, дъното беше пълно с тъмнозелена, воня­ща вода. На двайсетина метра около ямата не растеше ни­що.

— Стойте настрани от водата - предупреди Люси. - Опасна е. Едно време децата идваха да се къпят. Племенникът ми, по-малкият брат на Бен, също идва веднъж. Баща му ху­баво го наложи с каиша. Аз пък просто му показах снимката на Кевин Добс, след като беше престоял една седмица във водата. След това не е стъпил наблизо.

— Този психологически подход доктор Страх ли ти го пре­поръча? - пошегува се Сакс.

Люси се засмя.

Сакс отново си помисли за деца.

„Не сега, не му е сега времето...“