lovech - Ubiyte Raym

Гарет Ханлън стоеше на прага с голям сив камък в ръка.

— Пусни я и се махай - каза с треперещ глас.

Кюлбо пусна косата на Мери Бет и главата ѝ издрънча на пода. Той се изправи, отново опипа ухото си и присви очи от болка. Погледна кървавите си пръсти, после - Гарет.

— Хей, сополанко, кой си ти, че да ми заповядваш?

— Хайде, изчезвай.

Кюлбо се изсмя хладно:

— Защо се върна? Аз съм почти с петдесет кила по-тежък от теб. Имам нож. Какво ще ми направиш с този камък? Хайде, ела да видим кой е по-силен.

Гарет се приведе като борец и пристъпи бавно напред. На лицето му бе изписана странна увереност. На няколко пъти се направи, че ще хвърли камъка, и Кюлбо приклекна и отс­тъпи леко назад. После мъжагата се изсмя, явно бе решил, че момчето не представлява особена заплаха. Избърса потта от грубото си лице и замахна с ножа към корема на Гарет. Момчето отскочи. Не беше изчислил обаче разстоянието и се намери притиснат към стената. Нямаше накъде да бяга.

Тогава Мери Бет грабна томахавката и удари с все сила Кюлбо по глезена. Той изрева от болка и се обърна към нея. Гарет скочи напред и го блъсна с все сила. Кюлбо залитна и се свлече по стълбището към мазето. Спря се посредата.

— Ах ти, сополанко такъв! - изсъска той.

Затършува в тъмното.

— Гарет! Има пушка! - изкрещя Райм.

Момчето се приближи спокойно до вратата на мазето и вдигна камъка, но не го хвърли.

„Какво прави?“ - зачуди се Райм.

Гaрет измъкна някакво парцалче от дупката в единия край. Когато първите разгневени оси излетяха оттам, запрати гнез­дото в лицето на Кюлбо и затръшна капака.

Един куршум проби вратата на мазето и се заби в тавана. После още един. Изведнъж стрелбата спря. Райм мислеше, че Кюлбо ще стреля повече от два пъти, но това предполо­жение не се сбъдна. Писъците от мазето също продължиха повече, отколкото бе очаквал.

Харис Томъл реши, че вече е време да се омита, да се връща в Танърс Корнър.

О’Сараян беше мъртъв, но Кюлбо сигурно вече бе довър­шил червенокосата и онези в бараката. Оставаше само Люси Кър. Томъл гореше от нетърпение да я довърши и да се при­бира вкъщи. Цялата работа се оказа отвратителен кошмар. Никое богатство на света не бе достатъчна награда за това, което беше преживял през последните дни.

Двамата с Кюлбо бяха затънали сериозно и ако искаха да прекарат остатъка от живота си извън затвора, трябваше да довършат работата докрай.

Изведнъж зад едно дърво видя нещо тъмно - кафявата униформена блуза на Люси Кър.

Той се запромъква към нея. Как ли щеше да се почувства, преди да я застреля? Винаги я беше харесвал. Е, поне преди лекарите да я орежат. Реши, че това може леко да го разко­лебае. Мишената не беше добра - само част от гърдите ѝ се показваше иззад дънера. С карабина щеше да му е доста трудно. С ловната пушка обаче беше фасулска работа. Той нагла­си наконечника на цевта така, че сачмите да се разпръснат в по-голям радиус, за да увеличи вероятността за попадение.

Изправи се бързо, прицели се направо в блузата и стреля.

Откатът го блъсна назад. Той присви очи.

„О, Господи... Не и това!“

Блузата се развяваше свободно от вятъра, надупчена от сач­мите. Полицайката я бе закачила на дървото за примамка.

— Предай се, Харис - извика Люси зад гърба му. - Всичко свърши.

— Добър номер. Успя да ме метнеш.

Той се обърна. Държеше пушката на нивото на кръста си, скрита в тревата и насочена към нея. Люси бе по фланелка.

— Хвърли пушката - заповяда тя.

— Вече я хвърлих.

— Вдигни си ръцете. Хайде, Харис. Последно предупреж­дение.

— Слушай, Люси...

Тревата бе висока над метър. Можеше бързо да клекне и да стреля в краката ѝ. Но беше рисковано.

Изведнъж забеляза нещо: погледа ѝ. Беше прекалено не­сигурен.

Блъфираше!

Той се ухили:

— Свършили са ти патроните.

Отчаяното ѝ изражение потвърждаваше предположени­ето му. Той вдигна пушката и се прицели.

— Моите обаче не са - чу се нечий глас наблизо.

Червенокосата! Той бързо се обърна. Мислеше си: „Няма да стреля. Тя е жена? Тя е...“

Чу гръм. Последното, което почувства, бе лек натиск отс­трани на главата.

Мери Бет се показа на вратата и извика, че Кюлбо е мър­тъв, а Райм и Гарет са добре.

Амелия Сакс се приближи до трупа на Шон О’Сараян. Люси отиде да провери Харис Томъл. Наведе се и вдигна скъпа­та пушка. Даде си сметка, че би трябвало да изпитва ужас, че взима оръжие от ръцете на мъртвец, а всъщност се интере­суваше само дали е заредено.

На двайсетина метра от нея Сакс оглеждаше О’Сараян с насочено към него оръжие.